Пол Верлен
Градски изгледи

Заточеник в Париж с най-тежката присъда,

през тия жарки дни принуден сам да бъда,

В най-простите неща утеха търся днес.

Ей тая уличка… От моя стар кафез

аз виждам всеки ден една и съща гледка

с човешка нищета — бъбривата съседка

едва ли би могла да смае някой друг,

че всички близки са и няма тайни тук.

Градинки се редят отляво и отдясно

и вятърът свисти, разрошва ги ужасно

и хвръкват листите — подплашени ята,

зелено-алени сред здрача и прахта,

извили над дима и яростната врява,

където виното мъжете настървява,

без мирни да стоят дори минута-две.

А аз димя с лула и пиша стихове,

доволен от света с кипежа всекидневен,

и падне ли нощта, заспивам като древен Бог

и нови стихове валят в съня дълбок —

безброй, по-хубави от тия през деня,

с кристалночист възторг, като потоци звънки,

без кухия кънтеж и неизбежни спънки;

с които някой ден ще съм прочут поет —

и от които аз не помня сутрин ред…