Пол Верлен
Началото на един диаболичен разказ

Очите на безкрая синееха в нощта,

притворени, и в мрака на хладните листа

сънят, цвъртящ в безброй гнезда все още топли,

и летният ветрец, въззел се с леки вопли,

придаваха в зорите на сънищата чар.

 

Но изведнъж избухна небесният пожар —

поле, след люта сеч, осяно със стотици

издъхващи; сълзи по хиляди ресници

напомняше росата наоколо, преди

мъглица да бинтова безкръвните звезди,

поличба някаква — ако е всичко верно! —

на хоризонта гол от моаре ту черно,

ту бяло, по което пламти в зори гневът…