Метаданни
Данни
- Серия
- Някога и неотдавна
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], 1881 (Обществено достояние)
- Превод отфренски
- Кирил Кадийски, 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 1глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe(08.09.2009)
- Корекция
- NomaD(08.09.2009)
Издание:
Пол Верлен. Поезия
Второ преработено и допълнено издание.
Издателство „Нов Златорог“, 1994 г.
Подбор, превод от френски и предговор: Кирил Кадийски.
Редактор на първото издание: Иван Теофилов.
Художествено оформление: Иван Димитров.
Коректор: Мария Меранзова.
Рисунките на обложката са от Пол Верлен.
Paul Verlaine. Oeuvres poétiques complètes
Texte etabli et annote par Y.-G. Dantec. Biblioteque de la Pleiade. Gallimard, 1959
История
- —Добавяне (сканиране: sir_Ivanhoe, редакция: NomaD)
На Жорж, Куртелин
Аз съм Империя в края на своя упадък.
Бели и снажни — рой варвари идат към мен,
но със стила си от залез и скръб позлатен
в унес извайвам до край акростиха си гладък.
Скука душата гризе, самота до припадък.
Някъде — казват — светът тънел в кръв потопен.
О, да не можеш — безволен и все угнетен!
О, да не искаш животът все тъй да е сладък!
О, да не идещ, да не можеш дори да умреш!
Всичко изпито е. Смей се, Батил, но това е!
Всичко изпито, изядено! Вече се знае!
Само стиха глуповат над пламтящата свещ,
само слуга непохватен, престанал да слуша,
само тъга безпричинна — дошла ти до гуша!