Пол Верлен
Гроздобер

На Жорж Рал

Когато песен зашуми в главата

и вече сред мъгла е паметта,

послушайте — не пее ли кръвта?

О, музика далечна, непозната!

 

Послушайте! Кръвта се пак разплака —

душата е побягнала от нас,

кръвта с един нечуван още глас —

макар напразно — напоява мрака.

 

Ти, брат по кръв на аления грозд,

ти, брат на вените по черно вино —

о, вино, кръв, какъв апотеоз!

 

Плачете, пейте! Докато е мрак —

вън памет, вън душа! Дори невинно,

да тръпне в огън бедният гръбнак.