Пол Верлен
Стихове, за да не бъда оклеветен

На Шаря Виние

Тази вечер над твоя сън бях се склонил.

Твойто тяло лежеше далеч от съблазън и грях

и видях — сякаш сведен над книга, четях —

ах, видях, че напразно е всичко под слънцето, мила.

 

Да живеем, животът тъй приказен бил,

за да кажат, че наште цветя прецъфтяха?

Скъпа, спи! Аз будувам, за теб ме е страх,

мисълта — само тя ме влудява и смила.

 

Ах, как гадно е всичко това, моя крехка любов,

ще затвори очите ни утре смъртта,

а и всяка въздишка е, сякаш че днес те душат.

 

О, уста, дето смееш се сънно над мойта уста,

по-жестокият кикот преди да избухне съдбовно,

събуди се! Кажи ми, нали е безсмъртна душата?