Метаданни
Данни
- Серия
- Песни без думи
- Включено в книгите:
- Оригинално заглавие
- Green, 1874 (Обществено достояние)
- Превод отфренски
- Кирил Кадийски, 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 3гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe(08.09.2009)
- Корекция
- NomaD(08.09.2009)
Издание:
Пол Верлен. Поезия
Второ преработено и допълнено издание.
Издателство „Нов Златорог“, 1994 г.
Подбор, превод от френски и предговор: Кирил Кадийски.
Редактор на първото издание: Иван Теофилов.
Художествено оформление: Иван Димитров.
Коректор: Мария Меранзова.
Рисунките на обложката са от Пол Верлен.
Paul Verlaine. Oeuvres poétiques complètes
Texte etabli et annote par Y.-G. Dantec. Biblioteque de la Pleiade. Gallimard, 1959
История
- —Добавяне (сканиране: sir_Ivanhoe, редакция: NomaD)
Ето цветя и плодове, листа и клонки разцъфтели,
ето и моето сърце — за тебе само то трепти.
Но не разкъсвай като плод и него с пръстите си бели,
ще бъде сладък този дар, щом с поглед го погълнеш ти.
Обсипан целия с роса, аз се завръщам от простора,
където ме пронизва хлад и челото ми посребри.
Нека в нозете ти сега полегне моята умора,
да чезне в унеса горещ — по-сладък и от сън дори.
Аз ще търкулна след това глава на твойта гръд корава —
от лудите целувки тя все още нежно ще звъни —
след тази чудна буря там покоят да я отрезвява
и само малко да поспя, додето си почиваш ти.