Пол Верлен
Сенките на върбите…

Славеят, кацнал високо на някоя

клонка, се оглежда и мисли, че е

паднал в реката. Той стои на върха

на дъба и всеки път се бои да не

се удави

Сирано дьо Бержерак

Сенките на върбите в здрача сив и водата

                се стапят — дим сред мъглата,

а на Върха, там горе, в истинските им клони

                гугутката сълзи рони.

 

О ти, пътнико тъжен, тая гледка унила,

                с душата се е сродила

и сред клоните жално плаче и в теб се вглежда

                удавницата — надежда.