Пол Верлен
Здрачът на тайнствената вечер

И Споменът със Здрача всекидневен

трепти на пламналия кръгозор

на Вечната Надежда, който гневен

расте — ограда на потаен двор,

където зажаднели за простор

лалета, крин, лютичета и невен

решетките обвиват с вид плачевен

сред парите на мрачния затвор

и с дъх тлетворен В своя чер позор —

лалета, крин, лютичета и невен —

размътват моя разум, чувства, взор,

че слива се — безсилен за отпор —

и Споменът със Здрача всекидневен.