Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], 470 пр.н.е. (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD(2000–2009 г.)

Издание:

Антична поезия. Под редакцията на Богдан Богданов. Издателство „Народна култура“, София, 1970

История

  1. —Добавяне (сканиране и редакция: NomaD)

Посветена на Аристомен от Егина,

победител в състезанието по борба.

Спокойствие любимо, ти,

дете на справедливостта,

създаващо мощта на градовете,

пазителю на ключовете висши,

на преговорите и на войните —

ти почитта ми в песен приеми

към победителя Питийски

Аристомен.

Защото ти създаваш добрини,

но също и злини раздаваш

в еднаква мярка.

 

Когато някой своето сърце

обвие в злоба необуздан,

пак ти — сурово и враждебно —

заставаш срещу него

и с мощ божествена захвърляш

в морската бездна

дръзновения.

Когато съгреши Порфирион[1],

титанът, не такваз ли участ

от теб го стигна разгневено?

Огромна полза би могъл

от храма ти да изнесе

всеки мъж скромен

и добър.

Дълго време,

облегнат на своята сила,

прегрешаваше Тифон Килийски,

стоглавият,

както и на великаните царят.

Но укроти го със мълния, с гръм

и със стрелите си

цар Аполон.

И той прие благосклонно

сина на Ксенарх,

от Кира дошъл

със чело, увенчано

със лаври парнаски,

във съпровод на дорийска

строга процесия.

 

Недалече оттука

се намира градът

справедлив и любимец

на нежните грации,

прочут с добродетели

е родът на Аякса —

чутният остров.

Той е известен

от време прадревно

с най-съвършената слава.

В песни се славят

много чеда

на острова славен —

и победители във състезания,

пък и герои

в битките смели.

И днес с мъже такива

той се отличава.

 

Излишно е сега

да произнасям дълги речи,

под звуците на лира сладка

да ви нареждам стих след стих.

Не искам аз да прекалявам

със жертвения дим. Но да побързам

към теб дълга си да изпълня,

момче, и да възпея твоята

нова слава, полетял

върху крилете дръзновени

на моето изкуство.

 

Ти двамата си вуйчовци последва:

и Теогнет — олимпийски победител,

и Клитомаха, който победи

в истмийските борби.

Така прослави ти родът

на славните Мидилиди.

Нали така предсказа —

синът на Оиклей, когато

видял пред Тива седмовратната

как се сражават епигоните

със копия железни във ръцете —

дошли за втори път от Аргос[2].

 

Той им извикал, докато се биели:

„Природата поставя да живее

в децата бащиния храбър дух.

Аз виждам ясно как Алкмеон се движи

със пъстрия и ярък дракон

върху щита му изрисуван

пръв към портите на Кадмовия град. О, Адраст,

в началото ти бе пропаднал,

но следва те добро знамение;

нещастието чука на дома ти —

синът ти ще загине, той единствен,

и ти праха му сам ще прибереш.

Ала войските ще се върнат здрави

в града обширен — във Абант.

(Цена голяма има милостта

на боговете — твоят син е мъртъв.)“

Тъй пророкува Амфиарай.

Самият аз обаче хвърлям с радост

венци от пъстри цветове

и поднасям на Алкмеон мойте химни.

Та той ми е съсед. Пазач е

на туй, което притежавам аз.

До храма аз живея близо, той,

оракулът, и мене също пази.

Той пази моите богатства.

Когато тръгнах някога на път

към Делфи, център на света,

той и на мен гада̀…

 

О ти, стрелецо, ти, пророче,

що безпогрешно стреляш надалече

и благосклонно ти приемаш

в прочутия си храм

във долината на Питона всички,

ти на Аристомен предрече

голяма радост, най-велика радост.

И ето — в чест на празненствата,

които стават в родната страна,

ти го дари с петорна награда.

О, богове, бъдете милостиви

към този, когото днеска аз възпявам

в различни ритми…

 

Сега ний пеем кротки химни

и светлото Спокойствие

към песента ми се присъединява.

Нека боговете

да бдят над Ксенарховия син.

Без много мъка той спечели много.

От всички други той е най-добър.

Живял е в този свят разумно той

и затова е победил… Ала

успехът не зависи от човека.

Единствени са боговете, що

издигат смъртния и го повалят.

 

Затуй бъди умерен и добър.

Ти беше победител във Мегара

и победител в маратонското поле —

и третата победа пак е твоя,

на празника на Хера посветен.

Във Егина срази ти

противниците сръчни,

отнесе три венеца

и вечна слава.

Ти четирима противници срази:

нещастници, те скръбно се завръщат,

при майка си отиват наскърбени

и със разкъсано сърце от мъка

из мъничките улички се крият,

за да избегнат хорските очи.

А ти спечели светла победа

и ето — днес летиш напред щастлив

и пълен със надежди светли,

и сякаш носен на крила…

Богатството е без цена за тебе.

Но участта на смъртния е тежка.

За миг се вдига той — и мигом пада,

от някаква съдба повратна повален.

 

О, ние, еднодневки!

Какво сме ние и какво не сме?

Човек е сън на сянка. Но когато

го освети лъчът,

от божеството пратен,

блестяща слава слиза върху него

и сладка вечност.

Любима майко, Егина,

отправѝ синовете си по волния път

и да ги пази Зевс със храбрия Аякс,

с Пелей и със прекрасните

Ахил и Теламон.

Бележки

[1] Порфирион — име на един от гигантите.

[2] Аргос — град и област в Пелопонес.

Край
Читателите на „Осма Питийска ода“ са прочели и: