Сафо
Молба към Афродита

Безсмъртна, златотронна Афродита,

Зесова дъще, хитрице,

о, моля те — с терзания и мъки

недей разкъсва моето сърце.

 

Ела и както някога, Богиньо,

подаваше ухо на моя глас

и щом ме чуваше — напускаше веднага

чертога златен на баща си

 

и се понасяше към мене мигновено

на свойта колесница, впрегната

с рой малки, пърхащи врабчета,

и литваше към черната земя,

 

те бързо те довеждаха при мене —

и ти с усмивка на безсмъртното лице

ме питаше какво ми е станало,

защо те викам пак, защо те моля

 

и лудото сърце какво желае

да ми се случи… „Я кажи, Сафо,

в коя си влюбена, да ти я доведа.

Кажи, Сафо, кажи…

 

Дори от теб да бяга — ще те гони

и ако дарове не приема — скоро сам

ще ти донася дарове. Ако не те обича

ще те обикне — и да не жалееш вече.“

 

Ела ми и сега и ме спаси, Богиньо,

от тежки мъки. Направи така —

душата що желае да се случи,

бъди ми ти съюзник, о безсмъртна!