Архилох
Кратки фрагменти

Що каза старецът Ликамб?

Кой му ума отне?

По-рано беше мъдър, а сега

за всички граждани е станал

подигравка…

Аз съм служител на бога Ениалий^[1], военолюбеца,

но ми е дадено да разбирам

и на Музите милия дар.

С разпалено сърце от виното

мога да започна

прекрасен дитирамб^[2]

за бог Дионис.

С моето копие хлябът ми ръжен замесен е,

с моето копие мачкат

исмарското^[3] вино за мене.

Пия — облегнат на моето копие.

И не мисля дори аз за Гигес^[4] — със злато прочут;

и от завист не страдам, и не се удивлявам

от делата на боговете, не обичам властта на царете.

Всичко туй е толкоз далече от мене.

Едно голямо нещо зная:

направи ли ми някой зло,

със страшно зло му се отплащам…

Мъртвият гражданин никога няма слава и почит.

Живите дават само на живия слава.

Няма по-лошо от участта на мъртвеца.

О, снажен вожд аз не обичам да крачи нашироко

с разкошни къдри и подстригана брада.

Той може да е даже нисък — дори да бъде кривокрак,

ала походката му твърда да е изпълнена с кураж.

Дорде се сражава наемникът,

дотогава той струва, о Главк…

Виж, Главк, как бездната се мъти пак,

разтърсвана от морските вълни,

и над върха Гирейски как израства

огромен облак — буреносен облак.

Страх ни обхваща неочакван.

Взимай широката чаша,

тръгни по палубата

на бързия кораб.

Ти отвори този съд

и налей от червеното вино.

Трезвен да бъдеш на стража,

приятелю,

не е възможно.

Перчи се сигурно някой тракиец със щита ми.

Здрав беше, не исках, но хвърлих го в храста.

Нали се спасих, какво ме е грижа,

да пропадне. Друг ще си взема,

и не по-лош.