Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 1глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2009 г.)
Издание:
Ангел Каралийчев. Приказки от цял свят
Издателство „Пан“, 1998
История
- —Добавяне (сканиране и редакция: NomaD)
Искате ли да чуете една приказка за петимата добри приятели?
Живееха в една къщичка петима братя.
Най-старият от тях беше по-силен и по-опитен от четиримата. Той нямаше висок ръст, но беше набит и як, затуй го наричаха Юначага.
Вторият брат носеше име Побойник, защото винаги първи показваше оня, с когото ще започнат бой при някое скарване.
Третият се наричаше Дангалак, защото всъщност той на ръст надминаваше всичките братя. Беше най-високият.
Четвъртият носеше име Богатия, защото беше най-загриженият, най-внимателният и най-пестеливият.
Петият брат се наричаше Малчо, тъй като между другите изглеждаше най-мъничък.
Дълго време ходиха по света тези петима добри приятели, задружно работеха, заедно се хранеха и нощем лягаха да спят един до друг. Когато станаха големи, петимата братя започнаха да вършат подвизи, които учудваха мало и голямо.
Веднъж братята стигнаха до стените на някакъв голям и богат град, където царуваше много жесток цар.
Като погледна високите стени, които окръжаваха града Юначагата викна на четиримата си братя:
— Чуйте какво ще ви кажа! Доста сме яли и пили! Доста сме бродили по света и сме вършили дребни работи, от които няма да спечелим никаква слава Я хайде, братя да се заловим и да завладеем този град, където се е разположил елин много жесток владетел. Ние ще нападнем града и ще освободим неговите заробени граждани, които страдат под игото на своя цар. Съгласни ли сте?
— Съгласни сме! — отговориха дружно останалите четирима братя и наближиха до златните стени на града.
Най-напред се втурна Побойника и стъпи на Златната стена.
— Нека излезе царят на този град! — извика той и посочи към царския дворец.
— Защо ти е нашият цар? — отвърнаха много гласове отвътре.
— Ние сме дошли да се бием с него. Ние искаме да го победим.
— Тъй ли? — разсърдиха се царските слуги, разтвориха царските врати и се втурнаха с оръжия срещу петимата братя.
Пламна лют бой. Петимата братя се биеха задружно против царя и неговите телопазители. В този бой на първо място излезе и се отличи Най-високия. Един след друг той първи хващаше царските хора и ги пръскаше по бойното поле. Най-сетне жестокият цар дигна ръце нагоре и се призна за победен, а златният град въздъхна с облекчение, защото петимата братя му смъкнаха робските вериги.
Тогава петимата братя се събраха на съвет и почнаха да мислят кой да поеме управлението на града.
Четиримата казаха, че Юначагата трябва да управлява освободения град, защото той е най-якият, най-опитният и от другите е по-стар. Но Юначагата поклати глава и скромно отказа. Той предложи градът да бъде управляван от Побойника, защото той първи бе повикал царя на бой и започнал сражението.
Но и Побойника не рачи да поеме управлението. Той каза, че тази чест се пада на Най-високия, защото той се бе отличил по време на битката и донесъл победата.
Но и Най-висока не склони. Той каза, че в града има толкова много съкровища, които не се наема да преброи. По-добре ще бъде управителят на този град да стане Богатия.
Богатия също не пожела да управлява града. Нека поеме управлението Малчо.
— Нашият Малчо — извика той — е най-слабият от всичките братя. Той никога не може да си завладее друго царство.
— Дума да не става! — извика с тънкия си гласец Малчо. Какъв управител ще стана аз, когато съм толкова мъничък и слаб?
Дълго спориха добрите петима приятели и най-сетне стигнаха до единодушно съгласие: „Ще управляваме града — решиха те — задружно петимата.“
А сега, деца, погледнете своите ръце! Всяка ваша ръка има също петима добри приятели, готови вярно да ви служат. Ето вижте. Най-големият — той е палецът, най-силният и най-якият пръст на ръката. Вашият показалец е Побойника, защото, когато искате да раздразните някого, го посочвате с показалец! Средният ви пръст е по-висок от другите, той е Най-високият от всички пръсти. Безименният пръст е Богаташа, защото върху него възрастните носят сребърни и златни пръстени. А ваше то кутре, то се знае, е Малчо, защото е такова мъничко, слабичко и смешно.
И тъй, деца, вие виждате, че имате на всяка ръка по петима добри приятели, които са готови да ви помогнат в работата. Те ще станат ваши неразделни помощници, когато тръгнете да си търсите късмета.