Ангел Каралийчев
Новогодишен подарък (Китайска народна приказка)

Всички посрещат Новата година с голяма радост и надежда.

На трапезата срещу Нова година седнаха да вечерят старият баща и неговите три дъщери. Дъщерите поднесоха на баща си чашка затоплено вино, а старият се усмихна и рече:

— Много съм ви благодарен, чеда мои, за трудовете, които полагате да бъде разтребен този дом, където живеем. Както е редно, според обичая сега аз ще ви поднеса по един новогодишен подарък. Подаръците са много скромни, но те са от сърце и вие ще покажете какво можете да направите с тях.

И като се вдигна, старецът отключи скривалището и изкара отвътре три вързопчета, в които беше грижливо завързал подаръците.

Девойките поеха подаръците, наведоха се, целунаха десницата на баща си и се дигнаха от трапезата. Пожелаха лека нощ на стареца и се прибраха в своята стая. Нетърпеливо разгърнаха вързопите с подаръците. Първа развърза своя подарък най-голямата. На устните й се изписа крива усмивка, когото видя, че в нейното вързопче бяха скътани три бакърени парички.

— Голям скъперник стана на стари години нашият баща. Подарява ми само три бакърени монетки. Какво можеш да направиш с тях? Поне да бяха сребърни… — въздъхна тя.

— И на мене подарява три бакърени парички. Ще ми стигнат да си купя само три пъти сладолед през лятото! — проговори средната.

— Всеки бащин подарък е скъп. А още по-скъпи са мъдрите думи, които татко изрече, когато ни поднесе новогодишните подаръци! — рече най-малката и притисна вързопчето до сърцето си.

Минаха дванадесет месеца. Отново настъпи Нова година. Този път старият баща поднесе на дъщерите пъстри колани, измайсторени от коприна. За ланшните малки подаръци не стана дума. Старецът сякаш ги беше забравил.

Изтекоха още две години. Девойките пораснаха.

За трети път настана новогодишна вечер. Когато всички се наместиха живи и здрави край трапезата, бащата изпи чашката със затопленото вино и се обърна към дъщерите си:

— Кажете ми, чеда, какво направихте с подаръците, които ви поднесох преди три години?

Най-възрастната се засмя и рече:

— Аз, татенце, едва си спомням за монетките, които затулих някъде преди три години и не ги намерих.

— Нищо не си спомням за ония нищо и никакви парички, с които още преди години си купих сладолед и го изядох — рече средната.

Тогава се намеси най-малката дъщеря и рече:

— Много съм ти благодарна, татко. С трите бакърени монетки аз купих теличката, която сега стои вързана в обора.

Двете сестри се спогледаха с голямо учудване.

— Как е възможно да купиш теличка само с три малоценни монети?

— Ще ви кажа — отвърна най-малката. — За трите бащи бакърени парички аз купих само едно жълтичко пухкаво патенце. Изхраних го. То порасна и стана патица. През цялото лято аз изнасях на пазара патешки яйца за продан. През есента имах пари и купих едно прасенце. За една година то ми порасна и стана голямо-голямо и тлъсто. Продадох го получиш толкова пари, с които можах да купя едно теленце. Миналата година го доведох и то израсна. Вече стана млада телица. Догодина, татко, ние ще имаме крава и всеки ден ще получаваме за закуска мляко и наше сирене. Ето какво направиха аз с трите медни парички, които получих преди три години като новогодишен подарък.

— Да си жива и здрава! — рече бащата и се просълзи.

Прегърна дъщеричката си и я целуна по челото.

Този беше неговият най-скъп новогодишен подарък.