Александър Мирер
Домът на скитащите (80)

Работата си е работа

Пръв прие началника на Студения. Утвърди графика на зареждането. Това му отне няколко секунди — графикът винаги е еднакъв. В буксирната ниша, която се намира в кърмата на кораба, се вкарва буксирната ракета. Роботите свалят и последните швартове, които съединяват кораба с Главния док. Пилотът на буксира включва двигателите и тръгва към Студения. В кораба следва команда за зареждане. Маршрутът отнема малко повече от един час. Най-голямото изкуство е да се швартова корабът към пристана на Студения. Сложността на швартовката се състои в това, че двете грамади — корабът и спътникът — са принудени да се стиковат на тягата на буксирната ракета. Гравитаторът на кораба още не е зареден с хелий, а не може да се използува Гравитаторът на спътника, тъй като масата на кораба е по-голяма от тая на спътника. Ако се опита да притегли кораба, Студения ще излезе от орбитата си.

След швартовката започва зареждането (командорът подписа атестатите за течния газ). По тройна тръба от хранилището в кораба се изпомпват цели езера течен хелий, кислород и водород. Зареждането трае два часа, а после корабът отива на ходови изпитания.

— Разрешете да попитам на кого ваша предвидливост ще довери буксировката? — осведоми се началникът на Студения.

— Още не съм утвърдил… — изфуча командорът на Пътя.

Това не беше празен въпрос. При швартовката пилотът на буксира е длъжен плавно да приближи космическата грамада до Студения — масата на покой е осемдесет хиляди тона. Плавно, плавно, тъй като и най-малкият сблъсък ще смаже пристана, ще огъне тръбопроводите и зареждането няма да се състои. А ако пилотът не улучи и удари с борда си хранилището, ще стане катастрофа. Стените на сферата ще се спукат като мокра хартия и целият запас от течни газове ще отлети в космическата пустош. Гигантски загуби! Запасът от хелий за един кораб се създава в продължение на стотина местни денонощия. Но загубата на газа е половин беда. Заедно кислородът и водородът, образуват гърмяща смес. Всъщност това е най-ефективният взрив в природата и той може да гръмне и от най-дребната причина. Швартовите работи се затрудняват и от това, че се провеждат в тъмнина, откъм нощната страна на планетата — слънчевите лъчи са нежелателни. Сместа от кислород и водород се взривява и от слънчевата светлина. Дяволско нещо е тази смес… Да, по време на швартовка и зареждане Пълния командор, началникът на Студения, изплащаше с лихвите почетната си длъжност. Командорът на Пътя си размени с него церемониален салют — до края на зареждането вече нямаше да се видят.

Нурра доложи — вече са преминали през контролния пункт и вървят към трюма. Появи се другият Пълен командор — шефът на авиаторския състав. Командорът на Пътя утвърди пилота-буксировач: Тафа, инженер-пилот трети разряд; плебей, най-добрият ракетен пилот на Близкия Космос. Шеф-пилотът внимателно прибра пластинката с назначението и се осведоми:

— Ваша предвидливост ще тръгне ли с буксировача?

— Разбира се. В името на Пътя!

— В името на Пътя!

Шефът на авиаторския състав изпълни особено почтително приклякане. Всички знаеха, че командорът на Пътя не е случаен пилот. Много добре, че всеки път се наема да подсигурява буксировача.

А Сьовка си помисли: може би пилотът трети разряд Тафа ще бъде последното живо същество, което ще видя. Жалко. Честна дума, никак не му се умираше, но въпреки всичко трябва да се изпълни замисленото. В момента на швартовката ще прибави тяга, корабът леко ще се извие и ще удари с кърмата си хранилището. Възможно е да не последва взрив. Газовият облак би трябвало да се сгъсти и да се нагрее — за това е необходимо време. Но на Великия Диспечер, който наблюдава швартовката на екрана си, са му нужни само две секунди, за да разбере кой е виновен за катастрофата. И още две секунди, за да заповяда: „Смърт!“ На Великия Десантник ще са му необходими десетина секунди повече. Той преди всичко ще пресметне дали му е изгодно да извика: „Смърт!“ И пилотът ще удари. И стражниците, трополейки с обувки, ще се хвърлят към люка, с лакейска радост ще измъкнат тялото на командора на Пътя, простреляно от лъча, и…

Не мисли за това, рече си Сьовка. Остави това. Корабът ще излезе сто денонощия по-късно — това е важното. Сто денонощия! А ако се взриви, още шестдесет. Не по-малко от шестдесет ще отидат за построяването на ново хранилище. Все едно няма да се сдържиш. Дали Машка ще се намери, или не — ти ще натиснеш педала на тягата. Познавам те.

Нурра доложи:

— В камерата сме. Пристъпваме…

Яви се шефът на Космическата Стража със списъка на чиновете, допуснати при зареждането. Първи в списъка бяха тримата старши офицери, същите, които са поставени при люка на буксировача. Командорът на Пътя притисна гривната си към списъка. Утвърдено.

Изведнъж си помисли, че Нурра е летял на „бупове“-те. Опитен пилот… Дали да не го сложи на щурвала и да му нареди… направи там последното „щрак-щрак“, а аз ще се кача на кораба като пътник и ще осигуря безопасността ти? „Не, да не си посмял дори да си помислиш за това, че ще ти изкарам душата!“ — Сьовка сгълча Джал, сякаш той му беше подсказал гадната мисъл. Оказа се, че било много удобно да си имаш второ съзнание. Стоварваш всичко на него. Нали по никакъв начин не може да се защити…

— Връщаме се — рече в наушниците Нурра.

— Как е тя?! — извика Сьовка.

— Връщаме се — повтори гласът.

Сьовка скочи. Седна. С безсмислен поглед се втренчи в екрана, където се разгръщаше гледката на подготовката за великото събитие — излизането на кораба от Главния док. Със сини полегати кръстове един след друг се зачеркваха планетните космодруми — всички ракети са приети в шахтите. Зелен оставаше само правоъгълникът на космодрума на Стражата — патрулните ракети закъсняват с излитането. И веднага върху зеленото поле блесна пулсираща бяла звезда — стартът на звено от три ракети. Командорът автоматично прехвърли погледа си върху екрана на орбитите на Близкия Космос. Там пълзеше бял триъгълник — звеното излизаше на орбита. А от космодрума вече стартираше следващата тройка и контурът му стана небесносин. Още две тройки — стана червен. Графикът се обагряше като залеза на Малкото Слънце. Сьовка си помисли: цветът на войната. Къде е Нурра, защо се бавят?

Върху пластинката, която през цялото време държеше в ръце, се появи нов текст: „При излизането в Космоса моля да вземете със себе си изкуствено тяло без Мислещ.“

Странен съвет, помисли си командорът на Пътя. Нареди да приготвят пит. Нямаше време да мисли защо на Учителя му е дотрябвал пит, пък и отгоре на всичко без Мислещ.

По орбиталния екран се задвижи ромбче — буксиращата ракета тръгва към кораба. Студения доложи за края на подготовката. В този момент роботът пазач пред входа на кабинета на командора на Пътя, подчинявайки се на беззвучна заповед отвън, подскочи към капака и го вдигна.