Александър Мирер
Домът на скитащите (78)

Салютът

Командорът каза:

— Да оставим формалностите. Съчувствувам ви за загубата. Направихте каквото можахте, благодаря.

Тачч му отвърна с недоверчив поглед. О, велики небеса! Тя си мисли, че Джал е организирал убийството на Светлоокия!

— Обещанието ще бъде изпълнено, госпожа Тачч. Повтарям, вие направихте всичко, което беше възможно при дадените обстоятелства. Сега ми е необходима помощта ви. — Той се наведе над пулта. — Господа Сулверш и Клагг, при мене!

Стражниците се качиха в кабинета. Джал се обърна към Сулверш:

— Заповядах ви да доведете господин Глор? Къде е той?

— В карцера, вашвидливост!

— Ти не си изпълнил заповедта ми.

— Позволете да доложа, е, това е невъзможно.

— Ваша предвидливост! — натъртено каза командорът.

— Това е невъзможно, вашвидливост — покорно повтори офицерът с метален бас.

— Обаждал ли си се на Шефа?

— Да, вашвидливост.

— Какво ти заповяда той?

— Да не се правя на умен. Да изпълнявам заповедите на вашвидливост.

— Тогава защо не ги изпълняваш? М-м-а?

Сулверш пое пълни гърди въздух и рапортува:

— Глор е вампир, държавен престъпник, мястото му е в поста за разпит в Изчислителя. Тъй като ме принуждават да, е, да изпълнявам, аз отказвам. Готов съм, е, да понеса — пое си дъх — наказание. Аз отказвам, ваша предвидливост!

Клагг тихо щракна от ужас и възхищение. Началникът на Стражата откопча колана с лъчемета, направи крачка напред и сложи оръжието в краката на командора на Пътя. И Великия с жест заповяда на Клагг да вдигне това оръжие. В известен смисъл да вземе Сулверш под стража! А какво ще стане после? Нима онова?

Командорът на Пътя стана, пристъпи от крак на крак и каза с тъжно удовлетворение:

— Сул, момчето ми… Радвам се, че не съм се излъгал в тебе. Да. Ако, м-да, всички изпълняваха дълга си така, сега Пътя нямаше да бъде изправен пред… С една дума, ти си юначага, кълна се в черните небеса!

— Ще се старая, ваш-ш? — излая Сулверш.

Лицето на Клагг пак изобрази страх — сега началникът на Стражата ще му даде да се разбере, само да свърши този спектакъл!

Приклекна, готов да скочи към Сулверш и да му подаде оръжието. Но командорът заповяда:

— Конвой, тук! Господин Клагг!

— Ко!… Конвой в кабинета на нъвид-вост! — изкудкудяка Клагг и като се спъваше в каишката на лъчемета, за всеки случай застана „мирно“. Изтракаха обувките на конвоя. „Спектакъл, спектакъл! — блъскаше се в главата на господин офицера. — В името на Пътя, какво ще стане?!“

— Ние, Третия Велик, командорът на Пътя Джал Осми! В името на Пътя, неговата правота и величие… — с твърд глас, но равно, без никакъв патос заговори командорът и Клагг се изправи, засия — ставаше онова, — заповядваме! Балогът, именуван Сулверш, обвинен в бунт, да се задържи… Заповядваме! Под страх от най-тежка немилост пред Тримата Велики да не му се оказва помощ, да не се подкрепя и да не се ободрява. Тази заповед трябва да се изпълнява!

Конвоят гракна:

— В името на Пътя!

Клагг също, с малко закъснение. Формулата на обвинението е произнесена! Ето я кариерата! Подскочи към бившия си началник, щракна белезниците на големите му, покорни ръце и изкомандува:

— Конвой, кръгом! В карцера! — И се учуди още веднъж, едва не припадна.

Командорът на Пътя изпрати арестувания с пълен салют, като по този начин го ободряваше, нарушавайки собствената си заповед.

Съвсем объркан, Клагг конвоира бившия си началник в карцера и доведе оттам Нурра-Глор, като по собствена инициатива му върна гривната и оръжието.