Александър Мирер
Домът на скитащите (73)

Обратът

— Приятно е, когато прогнозите се сбъдват — рече гостът. — Разчитах да ви заваря, Михаил Тихонович.

Гостът седеше на дивана. До него, без да го изпуска от очи, целият напрегнат, седеше Ганин. Насреща, в креслото бе адютантът на Зернов с пистолет. Всичко според инструкцията. Самият Зернов официално се бе настанил зад бюрото.

Безразлично кимна и продължи да изучава лицето на госта, което приличаше на източна каменна скулптура — тесни очи с дебели клепачи, широки, неподвижни скули, дебели устни. В това лице имаше каменна мъдрост. Като ловеше по навик и най-малките оттенъци на мимиката, Зернов си помисли, че знанията му на физиономист в този случай са безполезни. Лицето на Учителя не изразяваше мисли и чувства на пришълец. Лицето не гледаше — то беше обърнато навътре, а не към събеседника.

— М-да, превъзходно — каза гостът. — Вие разбрахте ли откъде ви зная, Михаил Тихонович?

— Откъде? — попита Зернов.

— Разбира се, от Дмитрий Алексеевич. Позволете да проявя любопитство, той разказа ли ви за мене?

Като нарушаваше елементарните правила на разпита, Зернов отговори:

— Не ми е разказвал.

— Да, така се бяхме разбрали — отбеляза гостът.

— Защо?

— За да не събуждаме у вас надежди, които може и да не се сбъднат, Михаил Тихонович. Аз съм Десантник-инсургент.

— В какъв смисъл използувате тази дума?

— В обикновения — рече Учителя и назидателно вдигна ръка от коляното си.

Офицерът тихо предупреди:

— Ръцете!

— Да-да, извинете… В обикновения смисъл, Михаил Тихонович. В нашето, така да се каже, общество има недоволни, които съставляват тайната организация на Затворените. Ние имаме позитивна програма за ново развитие на Пътя. Впрочем това трябва да се обясни.

— И вие принадлежите към недоволните? — попита Зернов.

— Да.

— Кой сте вие?

— Името ми е Линия девета — отвърна гостът.

— Продължавайте.

— М-да, благодаря… Пътя! Системата е безсмислена като ято скакалци. Плоди се, за да яде, и яде, за да се плоди. В биологията това се нарича тясна специализация — само размножение, само съхранение на вида, само старото! Безизходица… Ако се направи аналогия с човечеството, ние имаме чудовищно продължително средновековие, космически феодализъм. На вашата планета научих някои неща. — Каменното лице се изкриви в странна гримаса, нито усмивка, нито плач. — Единство на противоположностите — каква могъща мисъл! Пътя отдавна е престанал да се развива в социален план. Сега се прекрати и научното развитие. М-да… Но най-напред бе създадена военно-полицейската система, която се стреми към едно — да запази самата себе си. Техническите средства я правят всемогъща. Благодарение на техниката тя е проста и прекалено съвършена в простотата си, за да се окаже уязвима отвътре. И ние чакахме момента, когато Пътя ще претърпи поражение отвън…

— Вие — това значи Затворените? — внимателно подпита Зернов.

— Да-да… Ние чакахме. Това стана на вашата планета и ние преминахме към активни инеургентски действия.

— Така ли било…

— Не очаквах, че ще повярвате веднага — рече Десантника. — Позволете да продължа. В тази експедиция с Десантниците тръгнаха и двама Затворени. Квадрат сто и трети позволи на Альоша да излезе от зоната на кораба. Надявам се, че това ви е известно…

Зернов любезно се усмихна.

— … А аз бях оставен в резерва на операция „Вирус“. Ръководител на тази операция не се назначава. Аз съм един от старшите в четирите шестици а моята група трябваше да се укрепи в Тугарино…

— Само вашата ли? Или има и други?

— Това не зная. Всяка Линия получава самостоятелни инструкции.

— Какви бяха инструкциите на вашата група?

— С нищо да не се издаваме до удобен случай. По-нататък — по моя преценка. Но се случи нещо непредвидено. „Посредникът“ с моята група беше изнесен от кораба заедно с другите сутринта. Към средата на деня функционерите от операция „Скок“ започнаха да ни настаняват по телата… Извинете — по хората. За мен бе предназначен Дмитрий Алексеевич, единственият от сътрудниците на обсерваторията, който през този ден не бе напускал жилището си. Той се оказа феномен. Успя да блокира мозъка си. Последователно прехвърляхме в него всички Десантници от „посредника“ — той не ги допускаше до съзнанието си и се налагаше да ги изваждаме… М-да, феномен! Накрая ме вкараха в него за втори път и аз реших да рискувам. Обясних му, че съм Затворен. Това подействува. Той се съгласи да ми сътрудничи.

— Тоест той стана Десантник и старши на групата?

— О, не е толкова просто… Схемата „Вирус“ е шлифована със столетия. Тя предвижда всичко, даже невероятното. Поведението на Благоволин беше абсолютно нестандартно. Следователно той можеше да направи невероятното — да запази спомен за действията ми. Изчислителя веднага ме отстрани от „Вирус“ и ми нареди да се включа в операция „Скок“. Аз се отклоних.

— По какъв начин?

— Няколко часа ние не можехме да се движим. Благоволин получи тежка психическа травма и всъщност беше парализиран. Доложих това на Изчислителя. М-да… При евакуацията все пак убедих нашите да ме оставят във „Вирус“, но сам, без група. И още една подробност. Ние с Дмитрий Алексеевич изгубихме много часове за спойка. Едва тук започнахме да действуваме като единно цяло. Затова толкова късно съобщихме за едноместните „посредници“. Дмитрий Алексеевич не ги беше виждал. Така да се каже, повярва на думите ми…

— Защо това се разбира едва днес?

— Михаил Тихонович, не можехме да разчитаме на доверието ви.

— Но сега разчитате.

— Разбира се — каза гостът. — Тогава не можех да говоря за Десантник-инсургент, за Затворените. Сега мога.

— Защо?

— Всеки се грижи за интересите си. Бях принуден да имам предвид възможността за провал. Ако Пътя завладее Земята, организацията на Затворените ще бъде разконспирирана и унищожена. Ние с вас имаме различни начални точки. За вас Земята е център на Вселената. За нас тя е епизод. Важен, многообещаващ, но все пак… И освен това, както вече казах, не исках да събуждам надежда, която можеше да не се сбъдне.

— Значи днес вече не се страхувате, че ще загубите? — с безизразен глас попита Зернов.

Очакваше, че Десантника ще отговори. „Сега вече загубата е невъзможна.“ Но той каза:

— Страхувам се. Просто аз, както се казва, отидох твърде далеч. М-да, извинете… Разговорът ни записва ли се?

— Да предположим — каза Зернов. — Това важно ли е?

— Това, което искам да ви съобщя, трябва да бъде фиксирано.

Зернов вдигна календара от бюрото — в поставката му беше вграден микрофон.

— Много съм ви благодарен — рече гостът. — И така, заявявам, че двама резиденти са подготвили плацдарм за кацане. Къде — не зная. Те са изпратили повикване до ескадрата и са дали координати на коридор за кацане. — Учителя продиктува координатите. — Второ, установих постоянна връзка с Квадрат сто и трети, тоест с ескадрата, която се намира на орбита, приблизително съвпадаща с орбитата на Венера. Трето, благодарение действията на Квадрата ескадрата е загубила връзка с базата. Кацането е отложено до възстановяването на радиоконтакта. — Той направи пауза. Зернов седеше, спокойно допрял пръсти, и нищо не питаше. — Четвърто, изпратих разузнавачи на базовата планета на Пътя. Преди два часа получих от тях схемата на едно устройство, която ми бе отнета при обиска тук, в Центъра. Моля незабавно да започнете производството на уреда по тази схема… — Гостът облиза устните си. — Устройството би трябвало да открива Десантниците в човешкия мозък. Безпогрешно и неограничен брой пъти. Първата проба можете да направите с мене. Моля да имате предвид, че ескадрата всеки момент може да възстанови връзката с базата, след което кацането няма да се забави дълго. Около три денонощия.