Александър Мирер
Домът на скитащите (59)

Шефа на двете стражи

— Ваша предвидливост — проговори Прокт.

— Ваша разпоредителност… — отговори Джал. Както винаги, вместо направо Прокт започна да го усуква:

— Ураганът отминава. Готви ракетите, монтажът се задъхва.

— Зная, скъпи. Контролирам — нарочно с отегчен глас отговори Джал. — Мм-м… Нул не се ли е обаждал?

Прокт направи отрицателен жест — Нул не се е обаждал.

Командорът много добре го знаеше, но хубавата новина никога не е зле да я чуеш два пъти.

— Печално, много печално — рече той, като мислено потриваше ръце. — Десантника не слиза от Главния маяк, все си регулира връзката…

— Ти, мили мой, не си ли прекалено бодър? — поинтересува се Прокт.

— Не, не е прекалено. Хората ми работят като изкуствени, без почивка. А твоите пускат слухове. Днес по някои сведения, из кораба бъбреха… за нея… Тоест нещо там за ескадрата. — Нарочно подкачи Диспечера, иначе щеше да го усуква още половин час, докато каже за какво става дума.

— Извини ме, моля те, ще те прекъсна — рече Прокт Девети. — Нека Нул да си се оправя сам. По твоя молба е установена личността на Железния Рог. Бившата личност…

— Е, и кой е той?

— Ами твоят предшественик, скъпи мой… Номдал.

Негова предвидливост бавно, като художник с тънка четчица нанесе върху лицето си ярост, тревога и всичко, което бе необходимо. Виждаше отражението си в стъклото на екрана. Много добре излизаше — истински вулкан, един ден преди да изригне, когато върхът още невъзмутимо се извисява под белоснежната си шапка и само специалист по вулканите може да предскаже близката катастрофа. В този случай Великия Диспечер беше „специалистът“ и разбира се, клъвна.

— М-мда-а-а… Предполагах, че с него отдавна е свършено — кисело измънка командорът, когато се убеди, че ефектът е достигнат. — Значи моето момче е дало ценна информация, а? Радвам се, че не съм се излъгал в него…

— Не си се излъгал в господин Глор, признавам — равнодушно отвърна Прокт. — Не си ли говорил още с Шефа? Наредих му да хвърли всички сили в следствието по делото на Железния Рог.

— От все сърце ти благодаря, скъпи мой. Той в момента иска връзка.

— Плавен Път, скъпи мой! — сбогува се Диспечера и освободи екрана.

Сьовка извика Нурра, включи екрана му към своя. Върху двата екрана се появи повикването: „НВШДС НПКП“. Негово високопревъзходителство Шефа на двете Стражи…

Шефа на двете Стражи, Гаргок Трети, беше притежател на много красиво, още младо тяло. Имаше безгрижен, независим вид. Винаги носеше офицерска каска, нахлупваше я на очите си — малко на една страна.

— Беше ли безветрен пътят на ваша предвидливост? — почтително се осведоми Гаргок. — Имате ли оплаквания от моите момчета?

— Наред е, наред е, Гар! — отговори негова предвидливост. — На въпроса, красавецо…

— Както ви е угодно, вашвидливост. Вашият инженер за поръчения ни предаде заповед. Да започнем издирване на някой си Джерф, инженер-физик. Мога ли почтително да ви попитам с какво…

— Можеш. Господин Глор е заподозрял, че той е споменавал за Железния… М-да?…

— Рог, ваша предвидливост. Както винаги ние се стремим да предвидим желанията на ваша…

— На въпроса, казах! Намерихте ли го?

— Ваша предвидливост има предвид Рога?

— И двамата!

— Уви, вашвидливост… Засега не сме успели. Именно с тази цел…

— Детективи! Знаменитости! — изфуча Джал. — Кълна се в горещата тяга, за това ли ме извика!

— За тази цел ние бихме искали ваш-ш, да разпитаме господин Глор.

„Правилно. Безупречна логика, но работата ти няма да се уреди“ — помисли той и отговори:

— Моля. Ако искаш, по радиото, ако искаш, изпрати следовател. Няма да ти преча. Това ли е?

— Съвсем не — каза Шефа. — Не е… Бихме искали да го поканим при нас.

— Защо?

— Ва-аша предвидливост…

— Искаш паметта му в Изчислителя? — Джал заплашително насочи пръст към екрана. — И да ми върнеш парцал вместо работник? Не ти е за първи път! Не разрешавам!

— Принудени сме почтително да настояваме пред вашвидливост. Господин Глор трябваше да мине през проверка, вие я отменихте.

— Не е минало и едно денонощие! — ръмжеше командорът. — На мен ми трябва адютант, а не изстискан парцал! Имате ли поне някаква следа от Джерф?

— Изчезнал е, вашвидливост. Боя се, че са го предупредили, а кой е могъл да го предупреди, ваш-ш? Подозрението пада именно върху господин Глор… А? Какво?!

Изчезнал! Следите на Машка са изгубени! Сьовка така погледна Шефа, че той се сви и изгуби целия си безгрижно-независим вид… Къде са ти двете прехвалени Стражи? Къде са гравитолетите, катерите, системите за подслушване и следене, шпионите и доносниците ти?

— Доводите на ваше високо превъзходителство считам за неубедителни. — Командорът беше вбесен и плюеше думите. — Но независимо от това, в интерес на работата, ще се посъветвам с вашия специалист, прикрепен към моята особа. С господин Сулверш. И ще постъпя според неговия съвет. Удовлетворен ли сте?

— Напълно, вашвидливост! — оживи се Шефа.

Лицето на Нурра изразяваше недоумение и злоба и той много изразително се хвана за лъчемета си. Но послушно извика Сулверш. Ах и ах, лошо е да си избягал затворник. Нямаш нито миг спокойствие… Ако отидеш на разпит в Изчислителя, ще те разобличат след три секунди и ще те разпрашат точно след час. По-скоро след два. Нурра знае толкова крайно интересни нещица, че един час няма да им стигне за разпита му. Да вземем само нещичкото с чуждопланетния командор на Пътя. Не, старче… Ние с тебе сме свързани много здраво.

Яви се Сулверш. Козирува първо на Джал, после към екрана с Шефа. И командорът на Пътя, вперил твърд и равнодушен поглед в портупея на Сулверш, попита как би се отнесъл началникът на Стражата към разпита на господин Глор в Изчислителя? Какво е впечатлението на началника на Стражата от господин монтажника?

— Такова, че е най-добро! — рапортува Сулверш. — Без крайна, е-е, необходимост не бих го изпращал в Изчислителя, вашвидливост, вашвиспревъзходителство!

Че как иначе… Сулверш много добре знаеше, че в Изчислителя, където всичко тайно става явно, господин Глор ще разкаже за произшествието в ремонтната работилница.