Александър Мирер
Домът на скитащите (51)

Оставам тук

Глор закри Ник с гърба си и я изблъска от нишата, като едновременно насочи лъчемета и шлемовия фенер към непознатия. Включи фенера. Учителя! Глор бе помислил сламената му шапка за командорски шлем, а мустаците му — за горна челюст… Ник пристъпваше отзад и нищо не можеше да види — гърбът на Глор закриваше тесния отвор.

— Не се страхувай. Върви в каютата — каза Глор.

— Добре, господарю…

Когато стъпките й заглъхнаха по кърмовия трап, Учителя проговори:

— Здравей, Сьова. Извини ме, но ще махна изображението.

Нишата опустя — светлият кръг от фенера се стопи в пустоша. Оттам се чу глас:

— Как се случи нещастието?

Глор свали лъчемета.

— Чухте ли разговора ни? Тук, в нишата? Тогава знаете всичко. Казахте, че чхагите не са опасни за нас!

— По правило похитителите не разполагат с десантни „посредници“. Не може да се предвиди всичко, момче… Обикновено планетните „посредници“ не ловят вашите Мислещи. На това разчитахме.

— Не ловят, не ловят… А знаете ли къде е изчезнал? Не?! Тогава какво знаете? — извика Сьовка в пустоша.

— Известно е, че Мислещия е невредим.

— На Машка ли?

— Да.

— Къде е тя? — страстно попита Сьовка. — Къде?

— Засега не е известно — екна отговорът от Млечния Път. — Ще се опитам да получа координатите. За това ще е необходимо време.

— Трябва да вървя — рече Сьовка. — Трябва да я намеря.

— Страх ли те е? — попита гласът.

— Да. Сбогом.

— Вие можете да се върнете сега. Двамата — рече гласът. — На Земята. В понеделник миналата седмица.

Сьовка се промъкваше между дюзите, като машинално надяна на главата си прозрачното кълбо на шлема. Но гласът го настигна. Да се върнат сега… Двамата! Спря.

— … Ще се върнете в момента на тръгването. Тук ще дойде друга двойка. Земното време няма да бъде изгубено.

— О! Винаги ли можете да ни върнете?

— Практически винаги.

— Какво означава практически?! А ако, докато си приказваме тука с вас, Джерф е унищожил Машка?

— Съмнявам се — каза гласът. — Джерф гледа на нея като на заложник. В твои ръце е Номдал Девети по прякор „Железния Рог“. Командор на Пътя, свален от Джал.

— Кълна се в антиполето! — рече Глор. — Железния Рог!

Това променяше нещата. Сваленият властелин, както често се случва в историята, претендира за предишното си място. Светлоокия се бе захванал не с авантюра, а с преврат. Естествено личността на Номдал представлява огромна ценност за заговорниците.

— Значи можете да ни върнете — каза Сьовка. — В изходната точка на времето на Земята… Доколкото разбирам, тукашното време ще бъде изгубено?

— Да. Ще се наложи да се почва отначало — като ехо откликна гласът.

„А дотогава корабът ще тръгне. Пък аз се заклех да не го пусна. Глупаво е, разбирам. За Пътя това е капка в морето… Но аз се заклех. Вече съм замислил нещо по-голямо от аварията на един кораб…“

„Но Машка! Машка е в опасност — рече Сьовка. — Ти не можеш да разбереш това, Глор.“

„Всичко разбирам — отвърна Глор. — Даже това, което ме очаква. А ти се изплаши.“

„Добре де, изплаших се. Но не за себе си, а за Машка. И ти се страхуваш, Глор… Ако аз сега си отида, ще останеш насаме с ужаса, като приятелката си. И до тебе няма да има никой, който да те подкрепи.“

„Не си отивай тогава“ — каза Глор.

… Синята Вега вече се бе скрила зад стръмната дъга на хоризонта. Под кърмата върху планетата мигаше с двигателите си Монтажната на първи поток. Ураганът духаше свирепо — Кулата отчаяно плюеше пламъци. Сьовка рече:

— Оставам. С какво конкретно можете да ни помогнете?

— Няма да е много. Появявай се по-често на места, подобни на това — в безтегловност и извън корабната броня. Тук си достъпен за връзка. Един съвет: когато се преместиш в тялото на командора на Пътя, не се опитвай да вредиш на Пътя. Вашата цел е само детектора опознавател. Като се преместиш, изучи добре новата им формация, тя ще ти покаже как трябва да действуваш. Имаш ли ръчен екран? Сложи го върху стъклото.

Глор извади от джоба си екранчето за видеовръзка с Близкия Космос — тънка метална пластинка.

На обратната й страна с емайлни несветещи бои бяха отпечатани смешни изображения на кург и неск. Малък син неск черпеше огромен кург с дъвка и разхладително питие. Дебелият кург, излегнал се на пода, се хилеше с много нагъл вид. Едната му буза беше издута — сигурно я беше натъпкал с дъвка за после… Рисунката наистина беше смешна и много естествена. Даже сега, като видя издутата буза на курга, на Глор му поолекна. Нарочно слагаха такива карикатури по екраните на скафандрите — за развлечение. За да предотвратят паниката, ако някой балог се изгуби в Космоса или връзката се прекъсне. На жаргона на Близкия Космос ръчните екрани се наричаха „поздравителни пластинки“.

Сложи пластинката в края на нишата. Под стъкления похлупак се закълби мъгла — сви се в бяла спирала. Скафандърът на гърдите на Глор запращя от искри. Мъглата изчезна.

— Вземи си екрана! — заповяда гласът. Глор внимателно взе пластинката. — Дръж я с две ръце. Ще опитаме.

По екрана пробягаха ивици. Дъхът на Сьовка секна. Това бяха борови дървета. Жълти, предзалезни, люспести. Катеричка прескочи от един бор на друг. И екранът изгасна. Гласът проговори:

— Това е едностранна връзка от мене към тебе. Тя действува навсякъде. По-често поглеждай, но внимателно. И последно: ръкавиците по образец номер едно, парадните, са извън контрола, без детектори. Успех! Край.

— Търсете Машка! — извика той в пустотата и се вмъкна в кораба.