Александър Мирер
Домът на скитащите (39)

Главния док

Генераторът на Главния док подхвана ракетата като огромна мека ръка. Изравни скоростта й със своята, след това превключи на притегляне и плавно вкара съда в решетъчния цилиндър на товарния пристан. Пътниците разбраха това от тласъците и шума — ракетата няколко пъти се блъсна с борда си в подпорите. Пристигнаха. Люковете се отвориха. Глор и Ник скочиха на пристана и с удоволствие се раздвижиха.

Тръгнаха по трапа-тунел, който се залепи за обшивката на ракетата. Подът беше мек и пружинираше под краката. Такива трапове се подаваха към всички пътнически люкове на всички пристигащи ракети — отвън беше вакуум, космическа пустош. Главния док започваше след края на трапа. Жилищната част на спътника беше построена като кораб — бронирана пура с дължина около петстотин метра и диаметър шестдесет. Редом с нея, прикачени с титанови въжета, в Космоса летяха Строящият се кораб и стометровият цилиндър на работилниците. Отдалеч всичко изглеждаше като три навързани пръчици: две дълги и една къса. Пристаните бяха продължение на късата пръчица — работилниците. Върху бронята на жилищната пура, по дължината на пристаните, бяха направени стъклени тунели. От тях като клони от дърво стърчаха отворите на траповете. Докато крачеха от ракетата към входното фоайе, Глор и Ник виждаха през дебелото еластично стъкло под краката си зелената обшивка на жилищната пура. Надясно — същата обшивка на кораба. Този космически гигант беше построен в Монтажната на първи поток и вдигнат в Главния док за окончателно довършване на монтажа и изпитания. Над главите им беше откритият Космос, но монтажниците не можаха да видят дори късче черно небе. Конструкциите на пристаните, широките кърми на ракетите, безбройните тръби, кабели, мостики закриваха всичко. В редките пролуки прожекторите затъмняваха звездите. Автоматите мигаха с лампи. Балози в светещи вакуумни скафандри тромаво се ровеха в черните от нагар търбуси на спасителните ботове. Товаровозите се тълпяха край пристана като слонове край хранилка. Суетнята пред входа на работилниците бе спряла. Пред очите им се ширна черното небе. Тук започваше ажурната кула на Главния Маяк — прочуто място! Половината от околопланетната космонавигация се ориентираше по този гигантски фенер, който светваше на всеки осемнадесет секунди. Пилотите виждаха аления пламък на ксеноновата плазма от милиони километри. Маякът, настръхнал от антени, висеше на фона на звездите. Антени за обикновена връзка, за космическа пеленгация и още стотина други, известни само на специалистите. Под самия фенер висеше грамадна чиния, наречена просто „Антената“. Тази царствена простота порази Глор още докато учеше в училище. В час по астрономия им показаха спътниците. Титановия, троянските, Стартовия, Блестящия и останалите свободно летяха по нормални орбити, близки до кръговите. А Главния док — по изключително сложна, удължена орбита, за да може Антената да е обърната винаги към една и съща точка в небето. Автоматите насочваха дока, пресмятайки въртенето на планетата около Голямото Слънце и изкривяванията на това въртене, предизвикани от Малкото Слънце, и още осемдесет и едно изкривявания. Покорна на Антената, орбитата непрекъснато се изменяше. По-късно Глор разбра, че тайнствената „точка в небето“ е най-близката планета на Пътя.

Тунелът свършваше в основата на маяка. Новопристигналите се озоваха във фоайето на Главния док, където се събираха пристаните, работилниците, корабът и жилищната пура. В ниската тясна зала беше блъсканица. Мяркаха се работни комбинезони, вакуумскафандри, черупки на роботи и шлемове на Диспечери, самоходни колички. При входовете дежуряха старши офицери от Космическата Стража. Глор и Ник се промъкнаха до жилищния коридор, показаха жетоните си на стражника, а ръкавиците — на робота-пазач, който висеше до рамото му. Офицерът вече направи механичния жест — минавайте, — но изведнъж прибра жетоните, каза няколко думи в гривната си и помоли новопристигналите да почакат. Отляво на офицера беше оградено място за чакане: Глор и Ник застанаха там като на остров и роботът насочи към тях бдителния си поглед. Жетоните им останаха у стражника.

Известно време с любопитство разглеждаха потоците балози и автомати, които сновяха през фоайето. Виждаха познати от Космическата Академия, поздравяваха. Но след две девети часа започнаха да се притесняват. Като изчака още една девета, Глор попита дали господин офицерът от висш разряд не е забравил за тях.

— Съвсем не, господин монтажник от висш разряд! — бодро каза офицерът. — За съжаление вашите пропуски са с проверка в Изчислителя. Виноват… Минете, господин командор… Така че чакайте, господа монтажници. Когато Изчислителя се освободи, ще ви извикат в контролната камера.

Офицерът гледаше настрани и не забеляза как Глор пребледня, а Ник се хвана за бузите. Проверка в Изчислителя! Това е краят. Глор и Сьовка, Ник и Машка ги очакваше не служба в Главния док, а безславна гибел под дулата на разпрашителя.