Александър Мирер
Домът на скитащите (31)

Уловът

От портала на Центъра излязоха колите с оперативните работници и набирайки скорост, се понесоха към булевардите. След тях — болничният раф. Старши беше Ганин. Началникът на Центъра ръководеше операцията по радиото от кабинета си… Седеше, гризеше си нокътя и броеше минутите. Колите излязоха седем минути след обаждането на Потосов. След още девет минути влязоха в двора на Института за бърза помощ. Всичко — шестнадесет. Лекарите начело с Анна Егоровна направо от вратата, като качиха Ямшчиков в колата, продължиха към операционния блок. Офицерите от оперативната група придружиха рафа до операционния блок и там се разделиха. Петима осигуряваха охраната на лекарите, двама останаха за свръзка, а други трима продължиха към дъното на болничния парк, в барачката, където се пазеха дрехите на пациентите. Двадесет и шест минути след началото на операцията Зернов чу гласа на Ганин:

— Първи, Първи!… Докладва Павел. Намерихме! Повтарям — намерихме! Приемам!

— Първи към Павел. Да се изземат всички лични вещи на ранения. Да се изпратят незабавно с третата кола. Да се разпита гардеробиерката не се ли е интересувал някой от дрехите преди нас. Свръзка! Дайте ми доктора! Приемам.

— Свръзката към Първи. Викам доктора. Павел предава — третата кола тръгва към стопанството.

Две дълги минути пауза. После гласът на Анна Егоровна:

— Първи, аз съм докторът. Слушам.

— Какво ще кажете за ранения?

— Късмет, другарю Павел. Той е!

— Транспортабилен ли е?

— По-здрав е от нас — рече Анна Егоровна. — Много хитър човек. Прави се, че е в кома.

— Не разбрах. Приемам.

— Симулира дълбока загуба на съзнанието.

— Ясно. Гответе го за транспортиране.

— Няма да го дадат — каза Анна Егоровна.

— За това ще се погрижи Павел — отговори Зернов. — Край… Свръзка, дайте ми Павел! Приемам…

Пусна копчето на микрофона, но пак чу гласа на Анна Егоровна:

— Първи! Имайте предвид, тук е Иван Ямшчиков. Ще направи скандал… Вашият Павел за него… нали знаете…

Като всеки местен жител на Н., Зернов много беше слушал за професор Ямшчиков. За майсторството му, почти приказно, за неукротимия му характер. И когато болничната кола се върна в двора на Центъра, пръв слезе Ямшчиков. Той изтрополи по служебното стълбище към лазарета, без да изостава от носилката, с която носеха „апостола“. Само при това условие се бе съгласил да пусне вълшебния пациент от операционния блок.

Точно един час след излизането на групата в кабинета на Зернов се състоя съвещание. Негов герой не бе „апостола“ — с него всичко беше ясно. В средата на масата стоеше зелено цилиндърче, дълго един пръст. До него — пет синкави кристала. Първият улов на Центъра. Благоволин каза:

— Няма съмнение, това е „посредник“. Излъчвателят е същият както на шестзарядния, който видях аз. Ето вдлъбнатинката отпред. Същите конци за включване. Дългият — предаване, късият — приемане… Разрешете да го отворя?

— Отваряйте — каза Зернов и по детски протегна шия.

Физикът повъртя цилиндърчето в пръстите си. Капачето отскочи с мляскащ звук. Откри се кръглото кадифено ложе за Мислещия. Празно. Дългите власинки на кадифето мърдаха от само себе си, като живи. Беше невъзможно да се определи цветът им. Бяха черни и заедно с това преливаха във всички цветове на дъгата. Иля Михайлович, завеждащият научната част, взе лупата от масата и с присвито око се впи във власинките. Рече с ядовита завист:

— Микроконтакти… Ех!…

Заместникът на Зернов, същият, който оглавяваше следствената комисия в Тугарино, каза:

— Така, добре… Значи на един от контролните пунктове можем да заменим рентгеновия апарат с този прибор, нали? Това вече е нещо… Ще обезопасим „Камеята“ стопроцентово.

— Преди всичко медицинска проверка — каза Анна Егоровна. — Това нещо действува на мозъка, хубава играчка си намерихте… Можете ли да гарантирате, че е безвредна?

Изведнъж Благоволин рече със странен глас:

— Това е „посредник“ от планетен клас.

Стана тихо. Дмитрий Алексеевич седеше, стиснал слепоочията си с пръсти.

— Сега, сега… — промърмори той. — Сега ще си спомня… А! Точно така — планетен… Извлича само тези Мислещи… Нашите не… как да го формулирам?… Нашите не ги приема. Безвреден е за мозъка, Анна Егоровна. Имаше още нещо, сега… А! Действува ен пъти, след това се самоунищожава. Цялата им апаратура, която се изнася от кораба, има ограничен брой цикли… — Физикът мърмореше като насън и това толкова не приличаше на обичайния му самоуверен маниер, че на всички им се свиха сърцата. — Ен, ен… Но колко?… Вероятно девет. „Посредник“ за деветкратно действие. Той не може да бъде използуван на контролния пункт.

— Не мо-о-же ли? — попита Ганин. — Откъде знаете всичко това? (Благоволин не отговори.) Защо не доложихте по-рано?

— Едва сега си спомних, Иван Павлович.

— Защо девет? — попита някой.

— Те имат деветична система на броене — каза Благоволин.

Началникът на Центъра допря връхчетата на пръстите си, стана:

— Благодаря ви, другари. Отлагаме оперативните решения. Засега ще правим изследвания. Първо, трябва да получим рентгенограми на уреда. Използувайте рентгеновите апарати, които са монтирани на входовете. Направете снимки в различни ракурси. В джобовете, в чантите, в обувките. Възможно е уредът да е напълно прозрачен за рентгена, а пък ние облъчваме щабните работници всеки ден. Второ, лекарите, психолозите, физици те да направят комплексно изследване. Представете програмата за утвърждаване. Уредът да не се поврежда. Разрешавам да се включи не повече от два пъти…

— Михаил Тихонович! — извика лекарката.

— Не повече от два пъти — твърдо повтори Зернов.

Трето… „Апостола“ не трябва да знае, че „посредника“ и кристалите са открити. Впрочем следствието ще проведа аз. Последно. Заповядвам да се смята, че нищо не сме достигнали. Нищо. Пленили сме шестима врагове — това наистина не е победа… Свободни сте, другари. Дмитрий Алексеевич, останете.

Изчака, докато всички излязат:

— Дмитрий Алексеевич, вие играехте. Лошо играехте. Не сте добър артист…

— Признавам — рече физикът. — Не съм Москвин.

— Преструвахте се, че си спомняте.

— Е да. Останалото е истина. (Зернов сви рамене.) Не ми ли вярвате? Всичко, което казах, може да бъде проверено. Със сигурност „посредника“ е бил пускан в действие веднъж — след осем включвания той ще се разпадне, дори може би след седем. Проверете. И както вече казах, за рентгена той е непрозрачен.

— Защо играехте? — попита Зернов.

— Михаил Тихонович… Нали не съм самохвалко? Давам ви изключително ценна информация. Без нея „посредникът“ щеше да бъде унищожен. А той ще ни послужи, пък макар и само за операцията „Тройно звено“… Смея да ви напомня, че ви дадох информация за еднозарядния „посредник“ и днес тя се потвърди по най-убедителен начин. Какво ви засяга това как се държа на съвещанията?

— Неубедително — рече Зернов. — Аз трябва да зная всичко, което знаете вие. Тогава, когато ми е нужно на мене, а не по ваше усмотрение. Сега трябва да зная защо играхте.

Физикът извади служебното си удостоверение, сложи го на масата.

— Вероятно съм отстранен от работа.

— Нямам друг изход.

— Готов съм. Михаил Тихонович, имам една молба — чакам писмо или телеграма. Нека получа съобщението и тогава ще ви разкажа всичко. Лично на вас и на никого другиго.

И тъжно излезе от кабинета, като влачеше големите си крака. Зернов каза в празното пространство:

— Глупаво… Но какво да се прави?

Ако той не предприеме дисциплинарни мерки по отношение на Благоволин, ще ги предприемат по отношение на самия него. Даде разпореждане на Ганин за домашен арест. После написа няколко думи на едно листче от надписания с неговото име бележник, сложи датата и запечата листчето в плик. Отвори големия сейф, още една вратичка в него и прибра плика там, в отделението за най-важните документи.