Пол Ливайн
Зелено дайкири (40)

39.
Любов

„И сега жената е довършена“, повтаряше си Виктория.

Което означаваше какво? Направена по-съвършена от нещо не чак толкова съвършено?

Тя самата изобщо не беше съвършена. В тази неделна сутрин беше една нещастна, лъжлива, ненавиждаща се никаквица.

Лежеше в леглото и се опитваше да изясни чувствата си. Леглото на Брус. С Брус, който самодоволно хъркаше до нея.

Реколтата от авокадо беше спасена и Брус, изтощен от среднощните вълнения и каната с кола и ром на сутринта, беше паднал по лице на леглото, както беше с гащеризона и войнишките обувки. Кобурът и пистолетът, слава Богу, бяха метнати върху гладиатора в ъгъла на спалнята.

Тя се събуди ядосана. На себе си.

„Какво направих?“

Беше нарушила принципите, на които най-много държеше. Честност, лоялност и вярност. Но защо? Обичаше ли Стив Соломон? Не, това би било абсурдно.

„През половината време дори не мога да го понасям.“

Отношенията им изобщо не отговаряха на нейното стройно определение за любов. Това в никакъв случай не беше разумен съюз в името на общото благо между двама души с общи интереси и сходни ценности. Това беше животински нагон, като бийгълите в обора на съдия Гридли.

Беше неразумно. Нелогично. Ненормално.

Защо беше направила нещо толкова болезнено и самоунищожително? Брус заслужаваше повече. Ами Соломон? Горкият се беше съпротивлявал. За миг се замисли дали не го беше изнасилила, поне във философския смисъл.

Когато остави Стив в бамбуковата хижа, почувства смесица от вина и страх. Боеше се, че Брус ще го види изписано на лицето й. Но той се беше отнесъл, бръщолевеше за ниските облаци, които всъщност задържали топлината, че снегът всъщност бил манна небесна. После се ухили и рече:

— Благословия от небесата.

Добре, не го биваше много в раздел хумор. Щеше ли да изкара цял един живот с мъж, който не можеше да я разсмее?

Тя се измъкна от леглото, облече си тихичко и излезе.

Утринта беше ясна и студена, слънцето се подаваше ниско на хоризонта, когато подкара тауруса на север. Щеше да се обади на Джаки по мобилния и да я вдигне от леглото. Но преди да успее да набере номера, телефонът й иззвъня и тя погледна да види кой е. Соломон. Какво можеше да му каже? Остави го да звъни.

Движението по Саут Дикси не беше натоварено и когато стигна до Лежен Роуд в Гейбълс, тя зави надясно, макар че това не беше пътят към Гроув Айл. Защо беше завила насам? Дали колата си имаше собствено мнение? После наляво по Къмкуот. Намали, когато наближи бунгалото с бразилския пипер и юката.

„Какво правя? Що за зряло и разумно решение е това?“

Да избягаш от къщата на годеника си в къщата на любовника си.

Това ли е Соломон? Мой любовник?

Никога не беше харесвала тази дума. Звучеше й мръсно.

Спря колата от другата страна на улицата. Старият му кадилак беше паркиран отпред с вдигнат гюрук. Имаше и друга кола. Линкълн с личен номер: „УМНИК–1“. После си спомни — Марвин идваше всяка събота на закуска. Докато стоеше и гледаше, още една кола спря отпред, стар шевролет седан, и от него слезе Кадилак Джонсън. Носеше тъмносин гащеризон вместо обичайното си дашики.

Помисли дали да не влезе и да не попита: „Какво има за ядене?“

Но щеше да изглежда странно. Не биваше да говори със Соломон, докато не решеше какво, по дяволите, щеше да прави с живота си. И къде беше неговото място. А такова нямаше.

Тя запали колата и си тръгна.

 

 

Джаки удари мързеливо воле, на което липсваше височина, разстояние и желание. Виктория, която чакаше при мрежата, отстъпи две крачки назад, вдигна лявата си ръка нагоре, сякаш за да посочи падаща звезда, и заби топката с размазваща сила. Тя се изстреля към Джаки, която отскочи встрани и извика, защото си удари прасеца.

— О, Боже!

— Извинявай! — Виктория мина зад линията. Бяха на зеления корт в Гроув Айл. От другата страна на плексигласовата ограда лодките стояха вързани за кея, а заливът се къдреше от белите зайчета на вълните.

— Това е шести, скъпа. Още един сет. Ти биеш сервиз.

— Забрави! — Джаки разтриваше прасеца си. — Изкълчих си крака. За какво си ми толкова ядосана?

— За нищо.

Не можеше просто да каже: „Между другото, Джаки, никога не съм ти казвала, но всъщност аз съм една похотлива курва.“

— Какво става? Изливаш си яда на горката топка още от началото на играта. — Джаки се отправи към масата отстрани на корта, взе си горнището и го облече.

Виктория отиде при нея, отвори термоса с кафе и наля и на двете.

— Малко съм напрегната, това е.

— Предсватбена треска.

— Така каза и Соломон.

— Кога ще ми се обади всъщност?

— Той е непредсказуем, така че на твое място не бих седяла до телефона.

— Ако не те познавах достатъчно добре, щях да кажа, че има нещо между теб и лошото момче.

Виктория замълча.

— Обикновено тук казваш „Джа-ки!“ по начина, по който го каза сестра Агнес, когато отидох на училище с клин в седми клас.

Виктория отпи от кафето си.

Джаки я изучаваше.

— Не може да бъде! Ти и лошото момче?

Виктория мълчеше.

— Хайде, Вик. Какъв е смисълът да се изчукаш, ако не го споделиш с най-добрата си приятелка?

— Снощи… — започна Виктория с известно притеснение.

— Знаех си! Разбрах го още в деня, в който го срещна.

— Как? Та аз го презирах.

— Именно. Толкова му се беше вбесила, че разбра, че нещо ще се случи. — Джаки сниши гласа си и прошепна съзаклятнически. — Как беше?

— Имаш предвид физически ли?

— Какъв друг начин има?

— Джа-ки!

— Хайде, кажи ми, Вик. Колко пъти свърши? Ами той? Разкажи ми и аз ще ти разкажа за онзи хондураски барон с кафето, който може да си оближе собствената вежда.

Виктория се беше заклела, че няма да навлиза в подробности. Нямаше да й каже как Стив натисна всички правилни копчета, включително и тези, които имаха най-голямо значение.

— Обзалагам се, че е било страхотно — каза Джаки, опитвайки се да разбере нещо повече.

„Няма да падна толкова ниско.“

— Страхотно ли беше? — попита Джаки.

„Ще поддържам разговора на ниво.“

— Кой ти надърви повече клитора — Брус или Стив? Хайде, искам сцена по сцена.

— Чукането беше невероятно — каза Виктория, като сама се изненада от езика си. — Бях се побъркала. Цялата горях.

Джаки драматично започна да си вее с ръка.

— Мили Боже!

— Когато проникна в мен, сякаш ме докосваше навсякъде. Като електрически ток. Толкова силно. Един волт още, кълна се, и щях да умра.

Джаки изпъшка почти неприлично.

Виктория сниши глас.

— Видях звезди, нищо че бях със затворени очи.

— Не.

— Като метеоритен дъжд.

— Май се подмокрям.

Виктория отпи още една глътка кафе.

— Сега трябва да разбера защо го направих.

— Какво има за разбиране? Възбудила си се. Соломон е много секси. И си го изчукала.

— Не е толкова просто!

— Ами ще го разбереш следващия път, когато те опъне.

— Кой следващ път?

— Хайде, стига, няма да се откажеш от най-върховния секс в живота си?

Виктория се отчая. Имаше нужда от съвет, а най-добрата й приятелка се беше отдала на фантазии за Сексиленд.

— Щом се прибера, ще сменя батериите на господин Щастливец — каза Джаки.

Може би трябваше да се обадя на Кралицата за съвет, помисли си Виктория. Да я намери в Швейцария или Рим или където и да е другаде. Кралицата имаше по-голям опит с мъжете. Но като се замисли, Виктория знаеше точно какво щеше да й каже майка й: „Ако трябва да избирам между нещастна и бедна и нещастна и богата, какво да избера?“ Кралицата щеше да каже: „Нещастна и богата е по-добре.“

— Може би се страхувам от щастието. Може би се опитвам да разруша връзката си Брус.

— Какъв ти е проблемът? Омъжи се за Брус. И продължи да се чукаш със Соломон.

— Не мога да го направя!

— Тогава направи както правят адвокатите. Грабни един лист и напиши плюсовете и минусите на всеки. — Джаки й подаде една брошура за Коледно празненство в Гроув Айл, като я обърна откъм празната страна. — Започни с Брус. Напиши чертите, които ти харесват, после го сравни със Соломон по същите критерии.

— Това от „Космополитън“ ли го научи, или сама го измисли? — каза Виктория, извади една химикалка от чантата си и започна да пише.

Брус	Стив
Дисциплиниран	Непредсказуем
Последователен	Непостоянен
Стабилен	Импулсивен
Предпазлив	Безразсъден
Внимателен	Своенравен
Сериозен	Непокорен
Почтен	Донкихотовец
Практичен	Необуздан

Джаки надникна през рамото на Виктория.

— Няма спор. Лошото момче печели.

— Стига, Джаки. Нещата са сериозни.

— Добре, тогава дай шанс на Соломон. Сигурно има поне едно качество, което да ти харесва.

— Много го бива за родител. Ако можеш да го видиш с Боби. Плюс…

Брус	Стив
Безкомпромисен	Отстъпчив
Скучен	Забавен
Властен	Широко скроен

— Чакай малко — намеси се Джаки. — Стига си го увъртала. Това не ти е игрословица.

— Сексът ли имаш предвид?

— Да. Как е Брус, освен че е надарен като кон.

— Добър е. Но е малко механичен…

— Механичен е добро определение за миялна машина, но от това, което каза за лошото момче…

— Соломон ме кара да се смея, приготвя ми обяд…

— И те кара да свършваш. От всичко по нещо. Чудесно. Хайде. Ако трябва да вземеш решение, а ти го правиш в момента, кой от двамата ще избереш?

— Ти кого би избрала?

— Не мога да ти помогна, Вик. Но може и да проявя интерес към губещия.

Виктория се опита да се съсредоточи, да прозре зад облаците на нерешителност. Хубаво е да се радваш на силата на безброй оргазми, но това не е причина да прекараш живота си с вибратор…

— Щом се замисляш толкова — каза Джаки, — ще вземеш погрешното решение.

— Не мога просто да се отдам на чувствата си. Трябва да анализирам всички фактори.

— Избираш си мъж, а не пенсионен фонд.

Виктория си пое дълбоко въздух.

— С Брус имаме общи интереси. Общи ценности. Любовта ни е напълно логична. Напълно разумна. Сгодила съм се за него, връзката ни е разумна и добре обмислена. Той е всичко, което може да се желае. Искам да кажа, никой не е съвършен, нали така?

Джаки не отговори, така че Виктория продължи:

— Ще се омъжа за Брус. Това е.