Метаданни
Данни
- Серия
- Соломон срещу Лорд (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Solomon Vs. Lord, 2005 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Анна Христова, 2005 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,2 (× 48гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- ultimat(2009)
Издание:
Пол Ливайн. Зелено дайкири
Редактор: Радка Бояджиева
Художествено оформление на корица: „Megachrom“, Петър Христов
ИК „Бард“, София, 2006
ISBN 954-585-700-5
История
- —Добавяне
19.
Доказателства за любов
На следващата сутрин, докато се отправяше към „Манекените“, Стив се закле, че ще се държи повече от добре с Виктория. В крайна сметка трябваше да я помоли за огромна услуга.
„Ще се омъжиш ли за мен? Или поне ще се престориш ли?“
Стив знаеше, че отчаяно се нуждае от помощта й. Един гаден доклад от Равкдрайв в комбинация с яростните атаки на Цинкавич — и нямаше да има никакъв шанс в съда. Беше обещал на Равкдрайв да я запознае с годеницата си утре вечер. Така че трябваше да зададе въпроса — ако трябва дори да коленичи — и да научи Виктория на един адвокатски трик, който тя определено не владееше: да лъже, без да й мигне окото.
Остави Боби в чакалнята, където можеше да брои упражненията на Сеси върху лежанката — само така тя нямаше да изчезне цял следобед във фитнеса. Още щом отвори вратата на кабинета, усети, че нещо не е наред.
Първо, беше прекалено светло, слънцето струеше през прозорците. После миришеше на амоняк. Всички листове по бюрото му бяха подредени на спретнати купчинки до ваза със свежи теменужки.
Теменужки?
Той стрелна поглед към Виктория, която седеше на бюрото си и четеше куп апелативни дела.
— Какво, по дяволите, е станало тук?
— Подредих — отвърна Виктория.
— Както Шърман подреди Джорджия. Защо е толкова светло?
— Измих прозорците.
— Голяма грешка. Мръсните прозорци са естествен начин за предпазване от жегата.
Тя продължи да чете и да подчертава най-важното в апелативните жалби с жълт маркер. Като че законът някога беше печелил дело.
Той се запъти към аквариума с раци, нарони една изсъхнала кифла и започна да пуска трохи във водата. Протакаше, докато се опитваше да измисли как точно да помоли Виктория да му стане годеница за един ден. Можеше да предвиди първоначалната й реакция.
„Няма да го направя. Не е етично.“
Въпреки усилията, които полагаше да я поквари, Виктория здраво се беше вкопчила в строгите си убеждения. Предния ден бе разпитвала потенциален клиент, един мъж, който искаше да съди „Будвайзер“ за фалшива реклама. Пичът пиел бирата, ама не можел да забие гадже по баровете. Стив реши, че случаят е многообещаващ, но Виктория наложи вето.
— Искаш ли да се подготвим за изслушването по гаранцията? — попита тя, без да вдига глава от фотокопията си.
— Разбира се, ще подготвим всичко, което искаш.
Знаеше, че Катрина Барксдейл не изгаря от желание да остане в ареста, където й липсваха елементарни удобства от имението й в Гейбълс Истейтс. Без джакузи, без басейн, без ежемесечно обезпаразитяване. Трябваше да убедят съдия Алвин Шварц, осемдесет и една годишен мизантроп, да й позволи да се върне у дома до началото на процеса. Не особено лесна задача при обвинение в убийство, но не и невъзможна.
— Ако се позовем на „Щатът срещу Артър“, имаме шанс — каза Виктория.
— Да.
— Прокуратурата трябва да обори искането.
— Знам.
Тя го погледна.
— Какви са отношенията ти със съдия Шварц?
— Мрази ме.
— О!
— Но е склерозирал и понякога забравя.
— Супер!
— Пада си по млади адвокатки в миниполи.
— Забрави.
Стив се приближи към прозореца и погледна към отсрещната страна на улицата, като присви очи, за да не му блести слънцето.
— Добре ли си? — попита тя. — Изглеждаш ми малко разсеян.
— Трябва да те попитам нещо.
„Хайде, кажи го. Кажи й, че имаш нужда от помощта й. Кажи й, че да загубиш Боби за теб е по-лошо от това да загубиш някой от крайниците си.“
— Сигурна ли си за „Артър“? — попита той кротко.
— Разбира се. Законът си е закон.
Погледна я, докато тя продължаваше да рови в апелативните дела. Тъй като нямаше да ходят в съда, днес беше облечена спортно. Черни джинси, мъжка бяла риза — вероятно на Бигбай, реши Стив — вързана на кръста, ожулени мокасини. Нямаше грим и изглеждаше така, сякаш не си бе направила труда дори да си тегли един гребен. На Стив му се стори секси по естествен и напълно несъзнателен начин. Може би точно това беше проблемът. Ако не изпитваше чувства към нея, щеше да му е много по-лесно да я помоли за помощ. Да я ласкае, да я моли, да й пълзи в краката. Но в случая просто не можеше. Пълзенето в краката щеше да почака.
— Как искаш да се разберем за изслушването? — попита тя.
— Ти се заемаш със закона, аз — с фактите.
— Фактите са, че Чарлс е бил извратен, Катрина се е подчинявала в името на брака и смъртта е нещастен случай.
— Да — каза той, докато наблюдаваше през отворения прозорец как боклукчийската кола изпразва контейнера. — Ще подчертаем и главното в защитата ни.
— Което е?
— Нямам никаква представа. Но каквото и да е, трябва да го набиваме в публичното съзнание още от изслушването за гаранцията. Трябва да излезе като заглавие на първа страница в „Хералд“.
Тя сбърчи чело.
— Заглавието е „Вдовица освободена под гаранция“. Или не.
— Само ако го пише някой начинаещ редактор — отвърна Стив. — Нашата работа е да го напишем вместо тях. Трябва да е основният момент на защитата ни. Така че какво е съдържанието на брака на Барксдейл? Какво е свързвало двамата?
— Прокурорът ще каже — парите.
— Точно така. Но ние какво ще кажем?
— Любовта.
— Любовта — призна Стив — е великолепна защита. Какво е любов? И как ще я докажем?
— Любовта е разумен съюз в името на общото благо между двама души с общи интереси и сходни ценности.
— Прекалено клинично за моя вкус. — Така ли беше между тях двамата с Бигбай? Разумен съюз между двама души. Звучеше като майтап.
— Какво е твоето определение?
— Двама души, които просто трябва да бъдат заедно — отвърна той, без да се поколебае. — Двама души, които не са завършени, когато са разделени. Двамата са любовници и приятели. Има желание, има смях и не могат да си представят да живеят един без друг.
— Значи Стив Соломон вярва в романтичната любов?
— На теория. Никога не съм изпитвал подобно нещо.
— И мислиш, че Катрина и Чарли са го изпитали?
— Съмнявам се, но съм адвокат. Дай ми конец и ще ти изплета въже.
— Нека ти покажа нещо. — Тя стана от стола, седна на пода и отвори една от картонените кутии под бюрото си. Седнала на земята с кръстосани крака, приличаше на колежанка, която учи за финалните изпити. Издърпа един куп снимки. — Семейство Барксдейл в действие.
Стив приклекна в позата на кетчър до нея и започна да разглежда снимките. Ръка за ръка на благотворителни събирания, Чарлс в смокинг, Катрина в дизайнерска рокля, отрупана с бижута. Светски снимки от различни гала вечери. Усмихнати лица, Чарлс, хванал през кръста Катрина, и сякаш в погледа им се четеше искрена обич.
Виктория грабна още снимки от кутията. Като че ли бяха влюбени в собствените си образи. Сен Тропе, Монако, ресторанти на брега, яхтени палуби. Чарлс все още беше представителен мъж с посребряла коса, а Катрина истински модел; снимана отдолу, за да се подчертаят краката й; наклонила глава като Парис Хилтън, за да изпъкне линията на брадичката.
— Хубави са, ама на всичките позират — каза Стив. — Мога да ти покажа усмихнати снимки на О Джей и Никол Симпсън. Или на Скот и Ласи Питърсън. Или на Хилъри и Бил Клинтън.
— Хилъри не е убила Бил.
— Все още.
— Виж това — тя издърпа поздравителна картичка от кутията и му я подаде. Отгоре имаше гравюра на карибски плаж на Уинслоу Хоумър. — Изпратена е ден преди смъртта на Чарли.
Той отвори картичката и прочете написаното на ръка послание:
Най-скъпа моя Катрина,
Никой не би могъл да бъде толкова добър, колкото си ти от първия ден до сега.
— Харесва ми „най-скъпа“ — каза Виктория. — Малко старомодно и викторианско.
— Добре, още я е обичал. Как ще докажем, че и тя го е обичала?
— Винаги, когато съм ги виждала, Катрина се държеше много нежно с Чарли. Много мило.
— Нещо друго? Дай ми пример.
— Винаги му купуваше подаръци. Часовници, копчета за ръкавели, дрехи.
— Продължавай, харесва ми.
Виктория се замисли за миг.
— Преди около три месеца ходихме на парти изненада, което Катрина организираше по случай рождения ден на Чарли.
Ние, помисли си той. Явно двамата с Бигбай. С това му напомняше, че щеше да се омъжи за това дърво и да превърне първо лице множествено число в неизменна част от живота си.
— Тортата беше с формата на една от неговите офис сгради — продължи тя.
— Хитро. Освен ако свещите не са били от динамит.
— На залез слънце всички се качихме на яхтата им. Имаше музика, пихме по едно питие, хапнахме раци.
— Дори и Бигбай Вегетарианеца?
— Брус яде само салата. Онзи мъж, с когото се запознахме, Манко, акостира яхтата в Хюрикейн Харбър, малко след Кий Бискейн. И точно преди слънцето да залезе, облаците бяха станали пурпурни, заливът беше гладък като коприна. Искам да кажа, че беше страшно романтично, разбираш ли?
Стив знаеше, че говори за Катрина и Чарлс, но в съзнанието му изплуваха злощастните образи на Виктория и Бигбай на палубата. Озарени от залязващото слънце, под серенадата на оркестъра, Бигбай я целува. Гол охлюв, който пълзи по роза.
— Тогава се появи един малък самолет с рекламен банер отзад, както по плажа.
— „Използвайте Копертоун“ — каза Стив.
— На този пишеше „Катрина обича Чарлс“. Беше го поръчала специално за празненството. Беше много вълнуващо. Някои хора дори се просълзиха.
— Като нищо ще разплачем и съдебните заседатели. А медиите ще го налапат от раз.
— Значи ти харесва?
— Ти го каза. Основният момент в нашата защита. „Катрина обича Чарлс“.
— Не е ли прекалено опростено?
— Всяка тема е опростена. В противен случай кретените няма да я разберат.
— Съдебните заседатели не са кретени.
— Говорех за съдиите.
Все още седнала на пода, тя издърпа списъците си и започна да си води бележки. Стив се вгледа в нея. Без грим можеха да се видят луничките по носа й. Всяко ново откритие го очароваше още повече.
— Какво? — попита тя, като улови погледа му.
Размътеният му мозък му подсказа веднага, че има три варианта. Можеше да каже: „Мислех за доказателствата.“ Или пък: „Ти си невероятно красива и изключително талантлива, така че не ставай глупава и не се омъжвай за Бигбай.“ Но каза:
— Виктория, имам една много голяма молба към теб.