Сергей Есенин
Силен е животът — очарова…

Силен е животът — очарова

или пък ни мами с вещина,

все едно: ръката му сурова

пише съдбоносни писмена.

 

Но притворя ли очи, веднага

мислено си казвам: „Не тъжи,

той ни мами, ала често влага

и утеха в своите лъжи.

 

Обърни лице и по луната

разгадавай своя земен дял,

успокой си, смъртнико, душата,

всички чужди истини презрял.“

 

Искам в люляковите пожари

трезво да премисля своя път.

Ще ни лъжат ветренни другари

и жените ще ни изменят.

 

Нека ме ласкаят снежно слово,

нека ме одумват с лют език —

свикнал съм на всичко и отново

няма да се жаля нито миг.

 

Моята душа трепери вече

на звездите в блясъка студен.

Който ми е свиден — се отрече,

и забрави — който беше с мен.

 

Все едно, посрещан с неохота,

мен ме радва ясната зора

и съм благодарен на живота,

че земя такава ми избра.

 

1925