Сергей Есенин
Клен мой премръзнал…

Клен мой премръзнал, с шума оредяла,

що стоиш приведен под вихрушка бяла?

 

Мярна ли се някой? Стъпки ли се чуха?

Сякаш си в полето тръгнал за разтуха.

 

Бродиш като пийнал вардиянин в мрака

и в дълбока преспа хлътна с двата крака.

 

Ах, че ние с тебе сме едни и същи,

как подир гуляя да се върна в къщи.

 

Там върба съгледах, срещнах бор чудесен,

в снежната вихрушка пях им лятна песен.

 

И дори си мислих, че съм като клена,

но не гол, а с шума пролетно-зелена.

 

И съвсем нескромно, без да има нужда,

приласках брезата като жена чужда.

 

1925