Сергей Есенин
Кой съм аз? И какъв съм аз? Мечтател…

Кой съм аз? И какъв съм аз? Мечтател,

чийто поглед вече губи цвят,

като на шега живял и патил

с хората на тоя божи свят.

 

На любов душата ми е сита

с много съм се любил, затова,

Сякаш паля клечки от кибрита,

Изговарям влюбени слова.

 

„Моя си“, „единствена“, „навеки“,

все това и аз го знам добре,

Ако кипват страстите у всеки,

истината как ще разбере.

 

И сега душата ми самичка

не ламти за огъня свещен,

ти си мойта ходеща брезичка,

раснала за други и за мен.

 

Но когато страдам без любима

и в неласкав плен се уморя,

нито ревност в думите ми има,

нито пък за нещо те коря.

 

Кой съм аз? И какъв съм аз? Мечтател,

чийто поглед вече губи цвят,

от любов към теб живял и патил

с хората на този божи свят.

 

1925