Метаданни
Данни
- Оригинално заглавие
- Писмо к матери, 1924 (Обществено достояние)
- Превод отруски
- Иван Николов, 1984 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 8гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2000–2009 г.)
Издание: Сергей Есенин. Стихотворения. Поеми. Издателство „Народна култура“, 1984
История
- —Добавяне (сканиране и редакция: NomaD)
Скъпа моя, още ли живееш?
Аз съм също жив. Привет от мен!
Нека тиха светлина се лее
пак над твоя дом благословен.
Пишат ми, че с някаква тревога,
без сама да разбереш защо,
ти излизаш, ти ме чакаш много
в старото износено палто.
И сънуваш все едно във мрака,
в мрака на притихналата нощ —
сякаш във пиянска свада някой
е забил в гръдта ми фински нож.
Нищо, скъпа. Успокой се. Зная,
туй е само тягостна игра.
Аз не съм пияница отчаян,
та далеч от тебе да умра.
Аз съм като нявга пълен с нежност
и едно мечтая мълчешком:
да забравя мъката метежна
и да се завърна в своя дом.
И ще дойда. Нека в цветна пяна
само пролетта да прозвъни.
Ала ти недей ме буди рано
както някога, в ония дни.
Не събуждай нищо отшумяло,
старите надежди нека спят!
Много рано загуби и жалост
трябваше да срещна в своя път.
Аз не искам никаква награда.
Миналото вече отзвъня.
Ти си моя помощ и отрада,
ти си моя ясна светлина.
Забрави за своята тревога,
не ходи на старото место
и недей, недей ме чака много
в старото износено палто.
1924