Сергей Есенин
От моя край съм уморен…

От моя край съм уморен

за път душата ми се стяга

и аз ще тръгна някой ден

като разбойник и бродяга.

 

Аз ще потърся шепа жар,

глава смирено да положа.

И моя най — любим другар

за мен ще си наточи ножа.

 

Играят слънчеви петна

над пътя жълт и цвят се рони.

И най-любимата жена

от своя праг ще ме прогони.

 

И пак ще дойда в бащин дом

тъгата с радост да примеся,

в зелена вечер мълчешком

с ръкава си ще се обеся.

 

Замисленият върбалак

ще ме погали с лист тъжовен.

Ще легна аз немил-недраг,

сред лай на кучета заровен.

 

И все така над бедна пуст

ще плува месецът в простора,

ще пие и ще плаче Рус

и ще играе край стобора.

 

1916