Сергей Есенин
Като монах ще тръгна някога…

Като монах ще тръгна някога

или пък скитник русоляв —

там, дето брезовото мляко

залива равните поля.

 

Обходил земните пътеки,

бих вярвал в призрачна звезда,

бих търсил щастие за всеки

в звънтящата от ръж бразда.

 

В росата ябълки ранили

отбрулват изгревът червен.

Косачите размахват вили

и песента им е за мен.

 

Загледан в равните откоси,

премислям своята съдба:

щастлив е оня, който носи

една тояжка и торба.

 

И който земните неволи

ще мине сам — без враг и свой —

и на копните ще се моли

в крайселския зелен покой.

 

1914