Метаданни
Данни
- Оригинално заглавие
- Пойду в скуфье смиренным иноком…, 1914 (Обществено достояние)
- Превод отруски
- Иван Николов, 1984 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 1глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2000–2009 г.)
Издание: Сергей Есенин. Стихотворения. Поеми. Издателство „Народна култура“, 1984
История
- —Добавяне (сканиране и редакция: NomaD)
Като монах ще тръгна някога
или пък скитник русоляв —
там, дето брезовото мляко
залива равните поля.
Обходил земните пътеки,
бих вярвал в призрачна звезда,
бих търсил щастие за всеки
в звънтящата от ръж бразда.
В росата ябълки ранили
отбрулват изгревът червен.
Косачите размахват вили
и песента им е за мен.
Загледан в равните откоси,
премислям своята съдба:
щастлив е оня, който носи
една тояжка и торба.
И който земните неволи
ще мине сам — без враг и свой —
и на копните ще се моли
в крайселския зелен покой.
1914
Край