Робърт Бърнс
Двете кучета (Повест)

В земята, що от старо време

по името на Койл зовеме,

в един прекрасен юнски ден,

когато всичко тъне в лен

и кучетата вън се маят,

и няма по кого да лаят,

две псета, незаети, в двора

се срещнаха покрай стобора.

 

Едното. — Цезар, псе, което

при Милостта му бе заето,

не бе от местно потекло,

а бе от Севера дошло,

където с бързите си шхуни

рибарите ловят моруни.

 

Нашийник с букви и токички,

и с ключ говореше на всички

че Цезар беше просветен

и доста виден джентълмен.

 

Той бе от древен род на лорд.

Но, дявол, той не беше горд

и гледаше със интерес

на всеки кален селски пес.

 

По дворища, гори, полета

се срещаше с различни псета

и с тях наравно по стъгдите

подпираше със крак стените.

 

А другото не бе от род.

То бе от простия народ

и като своя господар

бе селянин и прост овчар.

 

Стопанинът му, местен жител,

с безгрижен нрав и съчинител,

чудак, засмян и весел все,

нарекъл Люат свойто псе.

Под този прякор бил възпян

добрия пес на Осиан.

 

На Люат гледаха с любов.

Летеше той над всеки ров,

не беше някой пес резглезен,

със бяло на носа, любезен,

той виждаше във всеки жител

другар, приятел, покровител.

 

Със косъм лъскав като фрак

и с бял нагръдник като сняг

бе Люат весел и красив,

и много мил и закачлив.

 

И тъй: дружеха двете псета,

търчаха в нашите полета

след мишки, плъхове и други

гризачи, птици и влечуги.

 

И често подир дълъг път

присядаха във някой кът

и като два добри съседа

си отпочиваха в беседа.

Кореха двамата другари

Човека — цар на всички твари.

 

Цезар

Мой Люат, тежка е съдбата

на теб и твоите събратя.

Аз зная богаташът как

ограбва честния бедняк

и всеки ар обработваем

облага с данъци и наем.

 

А моят лорд се излежава

и ако пожелае, става.

След туй звъни нетърпеливо,

лакеят бърза мълчаливо

и веч е съобщил слугата:

каретата е пред вратата.

 

Прислугата навежда шия,

излиза той, в една кесия —

не къса някоя, бедняшка,

а с дължината на опашка —

напъхва кръглите монети

с изсечени по тях портрети.

 

Готвачът в къщи вечно тича,

соли, вари, пече, подпича.

Обслужва първо господата,

но не забравя и слугата.

Във къщи хранят и сега

не само първия слуга

с рагу и сосове, но май

дори последният лентяй

у нас живее по-добре

от тоя, който вън оре.

А как орачът преживява —

аз нямам даже и представа.

 

Люат

Ах, Цезар, аз живея с тях,

със тия, дето в пот и прах

копаят ями, рият, ринат,

работят, без да си починат,

орат земята с тежък плуг,

разбиват камъните с чук

и вечно хляб не им достига

за гладните им дечурлига.

 

Доде е жив и здрав бащата,

все имат къшей хляб децата.

Но ако нужда някой път

и болести ги посетят

или без хляб студът ги свари

и не намерят господари,

неволята, гладът тогава

без вест в света ги разпилява.

И въпреки това живеят

и знаят как да се посмеят.

А често нашите бедняци

отглеждат синове смелчаци

и доста честичко дори

красиви, стройни дъщери.

 

Цезар

Но те живеят в нужда, в труд,

измъчвани от глад и студ.

А знатните не ги е грижа

дали не мрат във всяка хижа.

На твоите добри орачи,

жетвари, селяни, копачи

отгоре гледат тези хора,

тъй както ние с теб на пора.

 

Аз неведнъж съм виждал в къщи

управителят как се мръщи

и как се готви да приеме

бедняка неплатил навреме.

Заплашва жив да го дере,

да му даде да разбере,

крещи, ругае го, фучи,

а бедният човек мълчи.

Ех, той е свикнал да трепери

пред лордове и кожодери.

Блазе ти, ако си богат.

Ако си беден, мри от глад!

 

Люат

Напук на своята горчива

съдба, беднякът не унива.

Привикнал често да гладува,

от глад и студ не се страхува.

Във къщи всички, млад и стар,

очакват от Фортуна дар.

Но стига им да си починат

и без Фортуна ще поминат.

Дома, до огъня, в беседа

с домашните или съседа,

какво по скъпо от това

да кимаш уморен с глава

на малките, които спорят

и не мируват, и дърдорят.

А евтината чашка с пиво

те кара да мижиш щастливо.

 

За кратко нуждите забравят

бедняците и разсъждават

за новините, за делата

на църквата и на страната

и съдят лондонските нрави:

дали са криви или прави!

 

А колко радост, глъчка, вик

в деня на някой мъченик!

Такава глъч и смехове

и във села, и в градове!

Смехът прогонва всички грижи

и светват схлупените хижи.

 

Пристига Новата година.

Гори голямата камина.

По масите от всяка кана

се стича белоснежна пяна.

Във ъгъла стоят бащите,

приказват си, димят лулите,

а вътре младежта лудува,

бърбори, смее се, танцува.

И аз постъпвам като нея

и джафкам, лая, т.е. пея.

 

Но ти си прав отчасти май.

Нерядко някой негодяй,

сдобил се с пълна власт злодейства,

измъчва честните семейства

и като бурени при оран

изтръгва бедните от корен.

Това той прави не от злоба,

а зарад някоя особа:

за да измъкне нещо в дар

от своя знатен господар.

А в парламента утре лорда

ще заяви с осанка горда,

че тачи свято свободата

и служи честно на страната.

 

Цезар

Какво ти служи? Ах, ти, брат,

ти малко знаеш тоя свят.

Той казва там, каквото вчера

му е подсказал премиера.

Със „за“ или „против“ гласува,

тъй както оня му диктува.

Затуй пък вечер с разни дами

в театъра ще гледа драми

и ще се мярка по паради,

по балове и маскаради.

А може би оттук веднага

ще полети в Кале и Хага,

ще види свят, ще се облича,

ще гледа и ще се развлича

и в някой тамошен салон

ще вниква във добрия тон.

И във Версай ще пококетства,

ще пръска старите наследства,

В Мадрид два дена ще прекара

и ще подрънка на китара.

 

Бой с бикове ще посети,

в Италия ще се вести,

момичетата ще огледа.

Оттам след някоя победа

по немските води ще плува.

Ще полежи, ще побленува,

за да отдъхне, да почине,

преди обратно да замине.

И за да се освободи

от неприятните следи,

които му е завещала

синьората от карнавала.

 

Така той служи. Унижение,

разврат, позор и разорение

донася този патриот

на обоселия народ.

 

Люат

Ах, скоро тия господа

ще пропилеят без следа

имотите си, виждам аз.

Но дяволът е и във нас:

„Какво ли — ни нашепва злия —

да поживееш като тия!“

Но ако твоите големци

сменеха своите дворци,

слуги, карети и имения

със честните ни забавления,

би имал всеки своя пай:

и лорд, и фермер, и ратай.

 

Аз зная бедния и знам,

че той е предан, честен, прям.

Защо твърдят, че бил хитрец,

простак, измамник и крадец?

Е, тайничко дърва сече,

е, скрито нещичко рече

по повод на една особа,

известна със голяма злоба,

удари заек край селото

или пък патица в блатото,

но той не причинява зло

и скръб комуто да било.

Но твоите лордове поне

щастливи ли са, или не?

 

Цезар

Със тях да беше поживял,

не би им, Люат, завидял.

Не страдат те от зной и студ,

не мрат от непосилен труд,

не се до смърт преуморяват,

не се без време състаряват,

не са от влагата нездрави,

не чувстват всичките си стави.

Но тъй човекът е устроен,

че без беди е неспокоен.

Ако ги няма, то тогава

нарочно сам си ги създава.

 

След оран в бедната си нива

орачът с радост отпочива.

Момата хвърля уморена

със радост пълните вретена.

Но не! Преситените хора

не знаят сладката умора.

 

Томи ги дрямка, скука, лен,

стоят намръщени весден,

а нощем пак не си доспиват,

при все че само отпочиват.

Не ги развлича нито бал,

ни маскарад, ни карнавал

и нито бясната езда.

О, тия мрачни господа

във нищо радост не намират,

а само външно парадират.

 

Политиката им е спорт.

Изгубилият спора лорд

прилага своите дарования

в по-малко скучни занимания,

в хазарт, в гуляи, във пиянство:

в туй проявява постоянство.

 

А наште леди! Те така

се хващат нежно подръка

и тъй са мили, че дори

ще ги помислиш за сестри.

Но тия прелестни особи

са всъщност въплотени злоби

и в завистта, ако рекат,

и дявола ще затъмнят.

 

Учтиви, с чашка чай в ръката

прекарват дълго в столовата,

след туй пред купчина пари

се заиграват до зори

на карти — дяволски картини.

 

Реколтата за две години

от ечемик, жито и ръж

залагат често наведнъж.

Това наричат развлечения.

Е, съществуват изключения.

Без тях не може впрочем, брат.

Така живее тоя свят.

* * *

На запад потъмня небето

и здрачът легна над полето.

По пътя хлопаха звънците,

запяха весело щурците,

шумяха тъмните дървета,

когато в мрака двете псета

с опашките се поздравиха

и дружески се разделиха

със тоя лай: „Прекрасно, мили,

че кучета сме се родили.“