Робърт Бърнс
Ненси

— Стига, мили, си ругал

своето момиче.

Имай, моля ти се, жал —

аз не съм добиче.

 

— В тая къща нямаш глас,

Ненси, Ненси, Ненси.

У дома командвам аз,

мила моя Ненси.

 

— Виж го! Мислиш, че това

тъй ще ти размине?

Значи аз съм без права.

Сбогом, господине!

 

— Щом от тебе се лиша,

Ненси, Ненси, Ненси,

с друга ще се утеша,

мила моя Ненси.

 

— Нищо! Иде моят час,

моят ден настава!

Искам да те видя аз

как ще си тогава!

 

— Помощ от това небе

ще измоля, Ненси.

Ще помина, как да е,

с божа воля, Ненси.

 

— Няма пак да имаш мир.

Знай си го от днеска.

Ще ти пратя аз вампир

в мрака да те стреска.

 

— Друга пък ще взема аз

като тебе, Ненси.

Та пред нея всеки бяс

да трепери, Ненси!