Александър Блок
Към приятелите

Млъкнете, о струни проклети!

А. Майков

Един друг се мразим със завист,

нехаем за чужда беда.

А как ще творим, ще живеем,

не знаейки тази вражда!

 

Така е! Старае се всеки

дома си да трови със злост —

стените излъчват отрова

и чувстваш се чужд като гост!

 

Така е! Лишени от вяра,

загубваме разум от смях —

следим от площада, пияни,

как става домът ни на прах!

 

Предавайки своята дружба,

пилеем и думи, и ум,

за бъдните наши потомци

днес ние разчистваме друм!

 

И в гроба, обрасъл с коприва,

ще гнием всред влага и студ,

и тих историк след години

ще пише внушителен труд…

 

Ще мъчи децата невинни

проклетият скучен педант

с бездарни цитати и дати,

с анализ на нов вариант…

 

Зла участ — тъй трудно и чудно

да дишаш, от страст да гориш —

и в теб да се ровят доценти,

критици безчет да плодиш…

 

Бих легнал в зеления бурен,

бих тънал в забрава и сън!

Млъкнете, о книги проклети!

Не съм ви аз писал, не съм!

 

1908