Александър Блок
Привечер изплува пак тихото слънце…

Привечер изплува пак тихото слънце,

и вятърът от комините дим понесе.

Хубаво е да се облегна на рамката на вратата,

след моето снощно пиянство.

 

Много неща отминаха

и много ще има още,

но никога сърцето няма да спре да се радва

с тихата радост —

за това, че вие ще дойдете,

ще седнете на стария диван,

и ще промълвите прости думи —

под тихото вечерно слънце,

след моето снощно пиянство.

 

Аз обичам вашето изящно име,

и ръцете ви, и раменете,

и черната кърпа.

 

1906