Александър Блок
Пак в небе поаленяло…

Пак в небе поаленяло

крие мъртъв лик градът,

по гранитното му тяло

кърви слънчеви текат.

 

Фабрики, витрини, жици,

мръсносиви облекла,

и развеяни къдрици —

всичко залезът заля.

 

Греят с искрометни гриви

златни като жар коне,

бързат облаци — игриви

като женски рамене.

 

Портиер вода червена

носи в плискащи ведра,

проститутка в безистена

люшка огнени бедра.

 

И звънарната се стресва —

с буен танц и бронзов вик,

виж — камбаната изплезва

кървавия си език.

 

1904