Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Обман, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe(2009)
Корекция
NomaD(2009)
Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe(2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD(2013 г.)

Издание:

Александър Блок. Нощната теменуга. Избрана лирика

Съставителство и превод от руски: Петър Велчев

Издателска къща „Христо Ботев“, 1992

Редактор: Марта Владова

Художник: Петър Добрев

Технически редактор: Ронка Кръстанова

Коректор: Станка Митрополитска

ISBN 954-445-024-6

История

  1. —Добавяне (сканиране: sir_Ivanhoe, редакция: NomaD)
  2. —Корекция

Пролетните води бягат по уличката пуста,

шуртят и шепнат. А девойка от смях се залива.

Червено, пияно джудже да мине не я пуска —

танцува, плиска вода, дрехата й облива.

 

Девойката я е страх. С кърпа си крие лицето.

Вечер приижда. Слънцето зад комина стои.

В локвата скача, като червено валмо, джуджето —

със сбръчкана ръка разбърква бързащите струи.

 

Отражения мамят девойката и тя страда…

Отдалеч лукаво примигна самотен фенер.

Червеното слънце залезе зад близката сграда.

Смях. Плисъци. Пръски. Сажди от завода чер.

 

И някъде смътни, непонятни звуци клокочат…

Някъде капят капчуци… Някъде кашля старик…

Студени ръце безжизнено в нещо се вкопчват…

И в разширените зеници не се вижда лик…

 

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Как страшно е! Как бездомно! И там, край стобора,

тя легна, като някакво грозно, мокро валмо.

И плаче: дано нощта да не се изниже скоро —

срамно е да се върнеш с дяволското клеймо…

 

Утро. Дим. Облаци. Катурнати каци. Площадки.

Във светлите струйки танцува весела синева.

А по улицата поставят червени рогатки.

И войничета кротко шляпат: раз-два! раз-два!

 

В уличката, край стобора мокър, над спящото тяло

на девойката, тресе се, бърбори някаква глава.

Ужасното джудже усърдно се е заиграло

да пуска в ручейчето обувки: раз-два! раз-два!

 

Обувките се въртят, по течението пътуват,

а стремително ги изпреварва червен калпак…

Смях. Плисъци. Пръски. Само за миг ще отплуват

и кучешки уши, и брада, и червен фрак…

 

И отплуваха. И струйките непонятно пеят.

И девойката бавно се събуди от своя сън.

В очите й червено-сини петна мержелеят.

Слънце. Блясъци. Струйки. Пръски. Пролетен звън.

 

1904

Бележки

[0] Очевидно това стихотворение има предвид Блок, когато в писмо до С. М. Соловьов от 8 март 1904 г. споделя: „Пиша стихове дълги, често съвсем неприлични, които обаче ми харесват повече и ми се струват по-силни“. (Ал. Блок. Сочинения в восьми томах. Том 8, М.-Л., 1936, с.97.) Това изказване може да бъде отнесено и към стихотворението „Последният ден“ и към други творби, писани през февруари 1904 г.

Край
Читателите на „Измама“ са прочели и: