Лоис Макмастър Бюджолд
Етан от Атон (10)

Глава 10

От чувство за солидарност Етан изпи малко вино със Си, отказвайки се от дробчетата, соленките и шоколада. Бордото, въпреки цената си, се оказа истинска помия, но бургундското не беше никак лошо, а шампанското — за десерт — даже доста приятно. Леката бъркотия в главата подсказа на Етан, че солидарността му е отишла малко по-далеч, отколкото трябваше. Но Терънс Си, методично обикаляйки масата, все още ядеше и пиеше.

— Е, как е, чувстваш ли нещо? — с надежда попита Етан. — Да ти дам още нещо? Сирене? Още вино?

— Хартиено пликче? — подсказа Куин. Етан свирепо я погледна, но Си просто отхвърли всички предложения, поклащайки глава.

— Нищо не чувствам — произнесе той, потривайки механично тила си. Етан диагностицира начален стадий на мигрена. — Доктор Еркхарт, напълно ли сте уверен, че на Атон не е попаднала нито една яйцеклетъчна култура от изпратените от Бхарапутра?

Етан беше чувал този въпрос вече може би хиляда пъти.

— Лично аз разопаковах всичко, а по-късно видях и останалите контейнери. Това даже не бяха култури, а полуразложени мъртви яйчници.

— Джейнайн!…

— Ако нейните ъ-ъ… нейният донорски материал е бил култивиран за производство на яйцеклетки, то…

— Разбира се! Целия материал.

— Нямаше го там. Нищо нямаше.

— Аз сам надзиравах опаковането на тези култури, — каза Си, — и сам контролирах изпращането на товара в космопорта на Архипелага Джексън.

— Това малко стеснява интервала от време и мястото на подмяна — отбеляза Куин. — Излиза, че всичко е станало тук, на станция Клайн, в онези два месеца през които товара е бил на склад. Остава само да се проверят — уф! — четиристотин двайсет и шест подозрителни кораба. — Тя въздъхна. — Което, за съжаление, излиза извън пределите на моите скромни възможности.

Си наля бургундско в пластмасовата си чаша и отново отпи.

— Вашите възможности? Или вашите интереси?

— Е… да… и едното, и другото. Тоест, ако наистина ми се бе наложило да проверявам тези кораби, то бих накарала Милисор да поработи, а аз просто щях да го следя. Но товара представлява интерес само заради някакъв генетичен комплекс в една от културите. И същия този комплекс се съдържа във всяка клетка на вашето тяло. Половин килограм от плътта ви би послужил на целите ми не по-малко, отколкото тази култура. Или един грам, или кръвна проба… — тя продължи изброяването, надявайки се, че Си ще разбере намека.

Си пребледня.

— Не мога да чакам, докато Милисор ги проследи. Веднага щом екипът му започне да работи в нужната посока, те веднага ще ме намерят на станция Клайн.

— Имаме още време — каза тя. — Предполагам, че ще хвърлят на вятъра сума ти човекочаса, за да следят всяка крачка на бедния невинен Теки, докато той мирно се занимава със законната си работа. Може би просто ще умрат от скука, — с надежда добави Ели, — избавяйки ме от необходимостта да изпълня една много неприятна задача, натресена ми от Дом Бхарапутра.

Си проницателно погледна Етан.

— А Атон? Нима не е заинтересован да си получи все пак своята поръчка?

— Ние така или иначе вече сме я отписали. Връщането й, разбира се, би икономисало парите ни, в смисъл, че нямаше да ни се налага да правим нова поръчка. Но се страхувам, че такава икономия би ни излязла много скъпо: Милисор ще кацне на Атон с цяла армия убийци и ще залее с кръв цялата планета. Той е толкова обзет от своята маниакална идея, че много бих се радвал, ако намери тези проклети контейнери и се успокои. — Етан виновно сви рамене. — Съжалявам…

— Никога не трябва да се извинявате за искреността си, доктор Еркхарт. — Си печално се усмихна, но продължи да ги притиска: — И все пак, нима не разбирате — не трябва да допускаме този генетичен комплекс да попадне в ръцете им! Следващия път те ще се постараят да направят от телепатите си истински роби. И тогава нищо няма да им попречи да ги използват за най-мръсните си цели…

— Нима наистина могат да направят хора, лишени от свободна воля? — смразен попита Етан. Заучената от детство фраза „мерзост пред лицето на Бога-Отца“ изведнъж се напълни с реален, ужасяващ смисъл…

Куин заговори от леглото с подчертано ленив тон:

— Струва ми се, че все пак джина вече е пуснат от бутилката, независимо дали Милисор ще си върне тази култура или не. Той просто е професионален контраразузнавач и това обяснява всичко. Сега го вълнува само едно — тази култура да не се появи при никой друг. Сетагандийците имат технологията за производството й, затова рано или късно те ще възобновят и усъвършенстват програмата си. И не е важно колко години ще отнеме това — двайсет и пет или петдесет. Но тогава би било добре да имаме раса от телепати, които имат свободна воля, и които могат да им се противопоставят. — Тя канибалски огледа Си, сякаш търсеше най-подходящата точка за биопсия.

— А защо смятате, че като работодател адмирал Нейсмит ще е по-добър от тези изверги, сетагандийците?

Куин се задави. Етан разбра, че телепатът е четял мислите им още от момента, в който започна да задава въпроси. Ели също разбра това.

— Ами тогава, — закрещя тя, почервенявайки, — можеш да изпратиш тъканните си образци на всяка планета в галактиката, която си избереш, а още по-добре — на всички едновременно. Милисор ще получи удар, ти ще бъдеш отмъстен, и като добавка ще свалиш Атон от кукичката. Много ефектно! Харесва ми.

— Да създам стотици раси и поколения роби?! — взриви се Си. — Стотици мутирали малцинства, наплашени, невидими и управлявани с цялата жестокост, на която са способни техните господари? Хиляди хора, преследвани чак до смъртта си, ако успеят да се изплъзнат от контрол?

Етан никога досега не се беше чувствал толкова близо до повратна точка в развитието на човечеството. Неудобството изглежда беше в това, че от върха, накъдето и да погледнеш, се откриваше дълго, хлъзгаво и непредсказуемо спускане в онова странно бъдеще, в което — и това беше най-печалното — ще ти се наложи да живееш.

Си поклати глава и отново отпи.

— За себе си отдавна реших, че ми стига толкова. Край. Преди три години минах през огън, но само заради Джейнайн.

— А, — каза Куин. — Джейнайн…

Си изведнъж я прониза с погледа си. Не е чак толкова пиян, помисли си Етан.

— Искаш да получиш кило от моята плът, наемнице? Ето ти цената. Намери ми Джейнайн!

Куин изкриви устни.

— Скрита, както сам казваш, сред другите атонски „невести по пощата“? Ама че задачка… — Тя завъртя кичур коса около пръста си. — На теб ти е ясно, разбира се, че мисията ми е завършена. Изпълних си работата. И сега мога да те парализирам, точно там, където си седнал, да взема образец от тъканта ти и да се изпаря, преди да си се свестил.

— Е, и? — трепна Си.

— Ами това, че прекрасно разбираш всичко.

— И какво тогава искаш от мен? — поинтересува се Си. Гласът му звънеше от злоба. — Да ти се доверя?

Тя сви уста.

— Ти не се доверяваш на никого. Досега никога не ти се е налагало да го правиш. Но независимо от това, ти непрекъснато настояваш всички останали да ти се доверяват!

— А-а… — проточи Си, в чийто очи просветна догадка, — ето какво било…

Куин оголи зъби в хищна усмивка.

— Още едно такова „ето какво било“ — и ще ти организирам такъв нещастен случай, какъвто Окита даже не е сънувал!

— Личните тайни на вашия адмирал изобщо не ме интересуват — спокойно заяви Си. — И едва ли имат отношение към тази ситуация.

— Те имат отношение към мен — промърмори Куин, но незабелязано му кимна като сигнал за това, че и тези сведения не подлежат на разгласяване.

Всичките грехове, извършени или поне помисляни някога от Етан, изплуваха на повърхността на съзнанието му. Той разбра какво имаше предвид Куин и с внезапен ужас се почувства абсолютно гол. И като капак тази невероятна физическа привлекателност на Терънс, неговата нервна, изискана изтънченост! Етан проклинаше слабостта си към блондините, стараейки се с всички сили да удържи юздите на мисълта си, която неудържимо се насочваше в областта на еротиката. Едва ли това, за което си мисли сега, би го възвисило в очите на Си…

Впрочем, можеше и да е по-зле. Той можеше да помисли за ефимерността на защитата, на която се надяваше Терънс Си. Етан почервеня, чудейки се къде да се дене от срам и се втренчи в пода.

Изглежда, ще се наложи да отстъпи момчето на тази Куин с нейните прословути дендарийски наемници. Да отстъпи, без дори да е успял да му разкаже за Атон: за великолепните морета, чудните градове, дружните комуни, за плодородните фермерски земи, около които имаше необозрима целина с удивително разнообразни климат и обичаи, за суровите и святи отшелници, за особената, неприличаща на никоя друга култура… Етан си представи как той и Си плават с платноходки край бреговете на Южната провинция, проверявайки подводните клетки в рибната ферма на баща му. Солена пот, солена вода, тежък труд, а после — студена бира с пресни скариди… Интересно, има ли океани на Сетаганда?

Си тръсна глава като човек, опитващ се да прогони някакъв твърде ярък спомен.

— На Сетаганда има океани, — прошепна той, — но аз никога не съм ги виждал. Целият ми живот мина в коридорите.

Етан почервеня като мак. Куин, наблюдавайки ги, хихикна в израз на пълно разбиране.

— Мога да ти гарантирам, Си, че с тези данни няма да си най-популярната личност на вечеринките!

С усилие на волята — това беше забележимо — Си изключи телепатичния си „апарат“. Етан облекчено въздъхна.

— Ако можете да предоставите убежище на мен, доктор Еркхарт, то защо да не можете да направите това и за потомството на Джейнайн? А ако не сте способни да го защитите, как предполагате…

Сега Етан въздъхна тежко. Но вече нямаше смисъл да лъже.

— Нищо не предполагам и изобщо нямам представа как самия аз ще се измъкна от тази бъркотия — спокойно каза той. — Да не говорим пък за вас. Но не се отказвам от думите си.

Куин вдигна показалеца си, изисквайки внимание.

— Трябва да отбележа, господа, че преди да правим каквото и да било с тази прословута генетична пратка, трябва първо да я намерим. Но изглежда, че сега можем да съкратим уравнението. Ако търсеното не е нито при Милисор, нито у нас, то при кой може да е?

— При всеки, който може да разбере какво е това — отговори Си. — Държави-съперници. Криминални групировки. Сили на галактически наемници.

— По-полека Си, не слагай всички на една дъска — тихо каза Куин.

— Дом Бхарапутра, разбира се, е знаел — вметна Етан.

— И той попада в две от трите категории, — Куин криво се усмихна, — явявайки се едновременно и държава, и криминална организация… Хм! Извинявам се за предразсъдъците. Да. Някои в Дом Бхарапутра наистина са знаели какво е това. Но всички те са се превърнали в купчинки димяща пепел. Мисля, че Дом Бхарапутра не знае какви пиленца са се излюпили в техния инкубатор. Това е мое лично мнение, защото иначе барон Луиджи нямаше да ме посвещава във всички детайли. Но ми се струва, че ако той беше в течение на всичко, то заданието ми щеше да е да върна Милисор и компания живи за разпит, а не да ги превръщам в трупове — тя улови погледа на Си. — Ти, без съмнение, познаваш обичаите им повече от мен. Убедителни ли са доводите ми?

— Да — неохотно потвърди Си.

— Непрекъснато се въртим в кръг — отбеляза Етан.

— Аха — съгласи се Куин, продължавайки да усуква кичура.

— А ако някой е направил това сам? — предположи Етан. — Натъкнал се е на информацията съвсем случайно. Да кажем, някой от екипажа на кораба…

— О-о… — застена Куин. — Аз казах: да свием областта за търсене, а не да я разширяваме! Факти и още веднъж факти! — Тя скочи на крака и внимателно се вгледа в младия телепат. — Приключихте ли вече, господин Си?

Си се надигна, стискайки глава между ръцете си.

— Да, всичко свърши. Пълно изключване.

— Боли те главата? Силно ли? На някакво определено място? — разтревожи се Етан.

— Да, няма нищо, винаги става така. — Си, олюлявайки се, се добра до леглото, падна върху него и се сви на кълбо.

— Къде отиваш? — попита Етан наемницата.

— Първо, да проверя старите си информационни капани, второ, ненатрапчиво да пообщувам с персонала на склада, макар че се съмнявам оператора на автоматичната система да е запомнил един товар сред хилядите, преминали за пет или седем месеца… Както и да е. Все пак е някаква нишка. А ти можеш да останеш тук: няма смисъл да търсиш безопасен покрив. — Млъквайки, тя посочи с пръст към леглото, което вероятно трябваше да означава: „И, между другото, ще наглеждаш нашия приятел“.

Етан поръча по линията за доставки три четвърти салицилова киселина с витамини от група „B“ и накара нещастния Терънс Си да изпие всичко. Си честно глътна таблетките и отново се строполи на кревата, демонстрирайки с целия си вид, че единственото му желание е да го оставят на мира. Скоро той се отпусна, изпъна се на леглото и заспа.

Етан го гледаше, потапяйки се отново в мъчителното усещане за собственото си безсилие. Той не можеше да предложи нищо. Той нямаше в запас и половината от тези хитроумни трикове, които като фокусник демонстрираше Куин. Нямаше нищо, освен твърдата увереност, че са започнали да разплитат кълбото от погрешната му страна.

* * *

Позвъняването на завърналата се Куин разбуди Етан, който беше заспал направо на пода. Мърморейки неясно, той стана и потривайки очите си, я пусна в стаята. Време беше отново да се избръсне… Може би трябваше да заеме някакъв депилатор от Си?

— Е, какво — запита той, — разбра ли нещо?

Тя сви рамене.

— Милисор продължава да претърсва станцията. Рау дежури на наблюдателния пост. Бих могла да го предам на властите, обаждайки се анонимно в службата по безопасността, но ако той пак избяга от предварителния арест, после ще се наложи да го търся на друго място. А началник-склада може да пие с литри чист спирт, с часове да дрънка за какво ли не, но абсолютно нищо не помни. — От Ели се носеше лека миризма на някакъв ликьор.

Си се събуди и седна на края на леглото.

— О-о… — простена той и отново внимателно легна по гръб, закривайки очи. След около минута пак се надигна. — Колко е часа?

— Деветнайсет нула-нула — каза Куин.

— Мамка му! — скочи той от леглото. — Трябва да отивам на работа.

— Може би не си струва вече да ходиш? — грижливо попита Етан.

— Смятам, че той все пак трябва да поддържа легендата си — намръщено възрази Куин. — Засега тя му върши работа.

— И поддържа състоянието на портфейла ми, — добави Си, — ако смятам да си купя билет и да се измъкна от тази консерва със скорпиони.

— Аз ще ти купя билет — предложи Куин.

— Е, както искаш — каза Си.

— Разбира се.

Си тръсна глава и се заклатушка към банята, а през това време Куин поръча по линията за доставки портокалов сок и кафе. Етан еднакво се зарадва и на едното, и на другото.

Куин се зае с чашката, пълна с димяща черна напитка.

— Моята обиколка завърши с пълен провал, докторе. А при теб как беше? Си каза ли още нещо?

Защо е целия този разговор? — помисли си Етан. И най-малкото му помръдване или хъркане сигурно бяха записани при нея…

— И двамата спахме — отговори той, протягайки се за кафето, което след проба се оказа някаква евтина синтетика. Етан реши, че такова кафе обикновено е поръчвал Си, и премълча коментарите си. — Обаче не преставам да мисля за преместването на пратката ни. И продължава да ми се струва, че се опитваме да разплетем кълбото от погрешния край. Спомни си какво точно пристигна при нас, на Атон.

— Боклуци, както ти каза, във всички контейнери.

— Да, но…

Някакъв звук, приличащ на писък на уловено пиленце, се разнесе от измачканата куртка на Куин. Тя пъхна ръка в джоба, мърморейки си нещо.

— Какво по дяволите!… О, боже, Теки! Нали му казах да не ми звъни от работата…

Тя извади малко апаратче и хвърли поглед на светещите цифри.

— Какво е това? — попита Етан.

— Сигнал за спешно повикване. Само няколко човека имат този номер. Не смятам, че може да се открие, макар че Милисор има… хм, това не е Теки. Не е неговия номер.

Тя обърна стола си към хотелския интерком.

— Значи така, доктор Еркхарт. Пазете тишина и се дръжте извън обсега на видеоприема.

Над холограмната плоча се появи млада жена с кестеняви коси, облечена в син станционерски комбинезон.

— А-а… — с облекчение каза Куин и се усмихна, — ти ли си, Сара.

— Здравей, Ели — без усмивка отговори Сара. — При теб ли е Теки?

Куин едва не се поля с горещото кафе, конвулсивно стискайки чашката. Усмивката застина на лицето й.

— При мен? Казал ти е, че идва при мен?

— Не играй с мен тези игрички, Ели — присвивайки очи каза Сара. — И можеш да му предадеш, че в бистрото „Сините ели“ пристигнах навреме. А аз не съм от тези, които повече от три часа ще седят да чакат когото и да било, дори и ако е с онзи снобски комбинезон! — тя хвърли завистлив поглед към сивата куртка на Куин. — Не съм толкова побъркана по парцалките, колкото е той. А аз се приб… аз отивам да се позабавлявам! Отивам да се забавлявам, и можеш да му кажеш, че вечерта ми няма да загуби нищо заради неговото отсъствие! — ръката й се протегна към бутона.

— Почакай, Сара! Не изключвай! Теки не е при мен, честна дума! — Куин, която изглежда беше готова да скочи в екрана, се поотпусна когато момичето задържа ръката си. — Какво става всъщност? За последен път видях Теки, когато отиваше на смяна. Знам, че е стигнал нормално до Екослужбата. И какво, после е трябвало да се срещне с теб?

— Той каза, че ще вечеряме заедно, а после ще идем на истински балет, по случай рождения ми ден. Представлението започна преди един час! — Сара раздразнено изсумтя, опитвайки се да скрие разочарованието си.

— Ясно. — Куин хвърли поглед на хронометъра си. Ръцете й се изплъзнаха омекнали от края на масата. — Звъня ли вече у тях или на някой от приятелите му?

— Позвъних на всички. Баща ти ми даде твоя номер. — Момичето отново се намръщи подозрително.

— Така… — пръстите на Куин забарабаниха по кобура на парализатора, в който сега имаше нов бляскав модел, цивилен образец. — Така… — Етан, напълно ошашавен от факта, че Куин явно има баща, се опита отново да се съсредоточи.

Куин сякаш изгаряше с поглед лицето на екрана. Гласът й стана хрипкав, а думите й зазвучаха отривисто и рязко, като единични изстрели. Тази госпожичка, неволно си помисли Етан, наистина е участвала в сражения.

— Звъня ли в службата за безопасност?

— В службата за безопасност?! — удиви се момичето. — Защо, Ели?

— Позвъни им незабавно и повтори всичко, което ми разказа. Нека регистрират Теки като изчезнал.

— Приятел, който просто не е дошъл на среща? Ели, та те просто ще ми се изсмеят. А може би ти сега ми се присмиваш, а? — объркано каза тя.

— Сега изобщо не ми е до шеги! Поискай да те свържат с капитан Арата. Кажи му, че командир Куин те изпраща. Той няма да се смее.

— Но, Ели…

— Звъни веднага! Аз трябва да тръгвам. Ще се свържа с теб веднага, щом мога.

Лицето на момичето се разтвори в порой от мигащи снежинки. От устните на Куин се откъсна едва чута ругатня.

— Какво става? — попита Си, излизайки от банята. Той закопчаваше ръкавите на работния си комбинезон.

— Страхувам се, че в момента Теки е на разпит при Милисор — каза Куин. — А това означава, че легендата ми вече се е изпарила. Проклятие! Не разбирам за какво им е притрябвало да отвличат Теки, та това е пълен абсурд… С какво мисли този Милисор — със задника си ли? Не е в неговия стил…

— Може би това е логика на отчаянието? — каза Си. — Той беше много разстроен от изчезването на Окита. Даже по-разстроен и от новото появяване на доктор Еркхарт. Относно доктор Еркхарт той имаше ъ-ъ… доста странни теории.

— Заради които, — добави Етан, — ти положи сума ти усилия, за да ме намериш. Поднасям ти най-искрените си извинения за това, че не се оказах онзи суперагент, на когото толкова разчиташе!

— Престани! — каза Си, хвърляйки му странен поглед.

— Аз само исках да накарам Милисор да се поизнерви малко. — Куин впи зъби в края на нокътя си и го отгризна. — Но не чак до такава степен. Не съм им давала никакви основания, за да отвличат Теки. А може би… Ако той беше направил всичко както му бях казала и беше върнал пакета веднага… Да, никога не трябва да се замесваш с дилетанти. И защо ли тогава не послушах вътрешния си глас? Бедният Теки даже не знае защо му се стоварва всичко това на главата…

— Интересно защо когато „се свърза“ с мен, не те мъчиха такива угризения… — мрачно отбеляза Етан.

— Тебе така или иначе щяха да те набъркат в това. Освен това на теб не съм ти пяла приспивни песни в люлката, когато си бил още бебе. И още… — тя замълча, насочвайки към него поглед, не по-малко странен от този, който току-що му беше хвърлил Си, — ти се недооценяваш… — Тя скочи и се отправи към вратата.

— Ти къде?… — обезпокои се Етан.

— Смятам… — решително започна тя, но изведнъж, след кратко колебание, дръпна ръката си от бутона на вратата. — Смятам първо да обмисля всичко това.

Тя рязко се обърна и започна да измерва стаята с крачки.

— Защо го държат толкова дълго? — запита тя. Етан не беше сигурен накъде е насочен въпроса — към него, към Си или към стената. — Те можеха да измъкнат цялата информация от него буквално за петнайсет минути. След това ще се свести в някой тунел и ще реши, че е задрямал на път за вкъщи, и всичко е скрито-покрито…

— С мен се занимаваха не петнайсет минути, — напомни Етан, — а доста по-дълго.

— Да, но техните подозрения бяха предизвикани — в което си съвсем прав — от моя „бръмбар“, който откриха у теб. А Теки нарочно го оставих „чист“, та повече да не се случва нищо подобно. Освен това те просто можеха да сверят показанията на Теки със станционарното му досие. Докато ти беше човек без минало, или поне миналото ти трудно можеше да се провери, което оставяше доста простор за всякакви фантазии.

— И в резултат се наложи да се мъча цели седем часа — измърмори Етан.

— Но от момента, в който изчезна Окита, — намеси се в разговора Си, — те сигурно мислят, че наистина си суперагент, който може да издържи седемчасово мъчение. Сега те са много по-недоверчиви към отговори като „не знам“…

— И в този случай, — навъсено го подкрепи Куин, — колкото по-скоро измъкна Теки, толкова по-добре.

— Извинявай, — каза Етан, — но откъде?

— Колкото и да е странно, от щабквартирата на Милисор. Тази, в която те разпитваха. Същия този „покрив“, под който изобщо не успях да пусна „бръмбари“. — Тя си разроши косите и с двете ръце. — Но как, по дяволите, да направя това? Въоръжено нападение на укрепен обект сред куп невинни граждани? При това на космическа станция…

— А как измъкна доктор Еркхарт? — попита Си.

— Просто събрах търпение и чаках, докато излезе. А после дълго търсих подходящия момент.

— Да, доста дълго — охотно се съгласи Етан. Те си размениха напрегнати усмивки.

Ели се мяташе из стаята като побесняла тигрица.

— Опитват се да ме изкарат на светло! Знам го. Чувствам го. Милисор иска да се добере до мен чрез Теки. А за него всички средства са добри. К.Н.И. — Куин — Некадърна Идиотка! О, богове! Без паника, Куин! Какво би направил в подобна ситуация адмирал Нейсмит? — тя се спря като закована и се втренчи в стената.

Във въображението на Етан вече изникваха пикиращи бомбардировачи, хиляди десантчици с насочени плазмотрони, платформи с тежки лъчеви оръдия, които плавно прелитаха от позиция на позиция…

— Никога не прави това, — промърмори Куин, — което някой специалист може да направи вместо теб. Ето какво би казал! Интелектуално джудо, школата на космическия магьосник. — Когато тя отново се обърна, лицето й сияеше. — Да, точно това би направил той! Хитър дребосък, колко те обичам! — Тя отдаде чест на някой невидим и се хвърли към интеркома.

Си въпросително погледна Етан. Той недоумяващо сви рамене.

Над холограмната плоча се материализира напрегнатото лице на жена-служител, облечена в зелена униформа.

— Гореща линия на Екологичната и епидемиологична служба. С какво мога да ви помогна?

— Искам да съобщя за предполагаем преносител на инфекция — заяви Куин с най-деловития си сериозен тон.

Служителката придърпа към себе си клавиатурен панел.

— Човек или животно?

— Човек.

— Транзитник или станционер?

— Транзитник. Но в момента той може би предава инфекцията на станционер.

Погледа на събеседничката й стана още по-напрегнат.

— Име на заболяването?

— Алфа-С-Д-плазмид-3.

Ръката на служителката замря над клавиатурата.

— Алфа-С-Д-плазмид-2 е заболяване, предаващо се по полов път и изразяващо се в загниване на меките тъкани. За първи път е регистрирано на Варус Тертиус. Него ли имате предвид?

Куин отрицателно поклати глава.

— Това е нова и по-жизнеспособна разновидност на варусанския „червен чатал“. Доколкото ми е известно, още не са изобретили ваксина срещу нея. Нима не сте чували нищо за нея? Тогава направо имате късмет.

— Не, госпожо, за това заболяване чувам за първи път — служителката яростно печаташе, включвайки още някакви уреди към записващото си оборудване. — Име на вероятния преносител?

— Господин Харман Дал, сетагандийски агент по покупко-продажба на произведения на изкуството. Той има нова агенция в Транзитната Зона, лицензирана преди няколко седмици. Той общува с много хора.

Харман Дал е псевдонима на Милисор, досети се Етан.

— Така, така… — каза служителката. — Ние, разбира се, ви благодарим за информацията. Но… — тя замълча, подбирайки думите си. — По какъв начин узнахте за заболяването на този човек?

Куин отклони поглед от лицето на служителката и го прехвърли върху собствените си крака. После погледа й заблужда по ъглите на стаята и накрая се спря върху неочаквано затреперилите й ръце. Всичко говореше за това, че е силно смутена. Ако имаше време да задържи за по-дълго дишането си, тя би почервеняла. Но, впрочем, и това стигаше.

— А вие как мислите?… — смутолеви тя, обръщайки се към токата на колана си.

— О!… — почервеня вместо нея служителката. — О, в такъв случай сме ви много признателни, че сама ни се обадихте. Мога да ви уверя, че подобна информация при нас е строго поверителна. Вие трябва незабавно да се обърнете към нашите лекари в Карантината.

— Разбира се! — съгласи се Куин, цялата в разкаяние и готовност. — Мога ли да отида там още сега? Но… много се притеснявам и вие да не закъснеете. Заради Дал много скоро може да имате три пациента, вместо два.

— Уверявам ви, госпожо, че нашия отдел успешно се справя с такива деликатни ситуации. Ако обичате, поставете легитимацията си в четящото устройство…

Куин така и направи, отново обеща незабавно да се отправи към Карантината, получи нови уверения за анонимност и купчина благодарности и прекъсна връзката.

— Дръж се, Теки — въздъхна тя. — Помощта е на път. Е, наложи се да се представям с истинското си име, но тук не трябва да сме дребнави…

— Да си болен при вас престъпление ли е? — зашеметено запита Етан.

— Не, но лъжливо донесение за преносител на зараза е престъпление. Когато видиш какви сили ще бъдат пуснати сега в ход, ще разбереш защо не се поощряват такива игрички. Но по-добре да имам работа със съдебно дело, отколкото с изстрел от невроразрушител. Парите за глобата ще ги пиша за разход.

— А какво ще каже за това адмирал Нейсмит? — с удивление и възторг запита Си.

— Ще ме представи за награда — Куин им намигна. — Е, добре. Екослужбата може да срещне неочаквана съпротива от страна на своите нови клиенти. Ами ако на нашите „умивачи на ръце“ им потрябва подкрепление? Ти можеш ли да си служиш с парализатор, господин Си?

— Да, командире.

Етан плахо вдигна ръка.

— Получил съм общовойскова подготовка в Атонската армия — чу се да казва той.