Лоис Макмастър Бюджолд
Етан от Атон (11)

Глава 11

В крайна сметка като резерв на щурмовата група Куин избра именно Етан, а не Си. Тя постави телепата при асансьорната шахта, в самия край на коридора на хотела, в който беше отседнал Милисор.

— Стой в сянка и не пропускай никой, който се опитва да избяга — инструктира го Куин. — Стреляй без да мислиш. Когато стреляш от парализатор, винаги имаш възможност после да се извиниш.

Веднага след като Си се скри зад завоя, Етан погледна към Ели, с целия си вид изразявайки съмнение относно справедливостта на последното й твърдение.

— Е, добре де, почти винаги — отметна се тя и озъртайки се, придирчиво огледа укритието на Си, образувано от тропически растения, огледала и малки пейки. Съдейки по асансьорния хол, хотела, избран от Милисор, беше от такава класа, каквато Етан не можеше да си позволи.

В този момент Етан разбра, че в плана е допусната съдбоносна грешка.

— Ти не ми даде парализатор! — развълнувано прошепна той.

— Имам само два — невъзмутимо отговори Куин. — Ето. Вземи аптечката ми. Ще бъдеш медик.

— И какво да правя с нея? Да удрям Рау по главата ли?

Ели се усмихна.

— Естествено. Ако, разбира се, ти се предостави такава възможност. Но най-вероятно от помощ ще се нуждае Теки. Сигурно ще се наложи да му направиш инжекция с антипента; ампулата е точно до суперпентотала. Ако, разбира се, нещата не са по-лоши, в който случай напълно се доверявам на лекарския ти опит.

— А-а… — проточи Етан, омеквайки. Това наистина звучеше разумно.

Тъкмо беше отворил уста, за да направи поредното предположение, когато Куин го бутна в някаква тясна ниша. По коридора откъм товарния асансьор се приближаваха трима души. След тях, като куче на каишка, плаваше пътническа платформа с ярката емблема на Екослужбата: зелен папрат в синя вода. Излизайки от тъмното в осветения коридор, тримата се превърнаха в един внушителен представител на службата по безопасност и двама екотехници — мъж и жена.

Жената, костелива и ъгловата, шестваше така, сякаш отдавна беше стъпила на пътеката на войната и сега победоносно стискаше в ръка томахавка, обагрена с кръвта на враговете…

— О, Бог-Отец! — изхлипа Етан, приготвяйки се да се спасява с бягство. — Ужасната Хелда!

— Без паника! — изсъска Куин и бутна Етан обратно в нишата: — Бързо се обърни с гръб към нея и изобрази нещо естествено, тогава няма да те забележи. Ето така, обърни се, ръцете на стената зад гърба ми, — в скоропоговорка шептеше Куин, — наклони се към мен и говори много тихо…

— И какво трябва да изобразява това?

— Прегръдка. А сега мълчи, искам да ги чуя. И не ме гледай така, че няма да издържа и ще се захиля. Макар че ако захихикам навреме, това ще придаде малко убедителност…

И това при тях се счита за естествено? Никога през живота си Етан не беше правил нищо по-противоестествено. По гърба го полазиха мравки; всеки момент от стаята на Милисор — по-точно от хола му — можеше да долети изстрел от невроразрушител. А това, че той не можеше да види нищо, не беше никакво утешение. Добре й е на Ели: не стига, че отлично виждаше всичко, ами и беше прикрита с тялото му като щит.

— Само един от службата за безопасност в цялата група? Брей! — промърмори Куин, широко опулвайки очи. — Направо късмет, че дойдохме.

От джоба на куртката й се чу приглушен писък. Тя мигновено изключи звука, извади комуникатора от джоба и без да го доближава до очите си прочете поредицата цифри. Устните й се изкривиха.

— Кой е? — шепнешком попита Етан.

— Номера на ком-пулта на копелето Милисор — нежно прошепна тя в отговор, прегръщайки съвсем реалистично Етан през шията със свободната си ръка. — И така, той все пак е измъкнал от Теки номера ми. Мисли си, че сега ще му позвъня и ще започне да ме плаши. Е, ще има много здраве от мен.

Етан, напълно отчаян, се притисна към нея и облягайки се с рамо на стената, си осигури по-добра гледка.

Екотехник Хелда подпря с пръст звънеца на вратата на Милисор, едновременно проверявайки в листа с рапорта.

— Гем-лорд Харман Дал? Транзитник Дал?

Отговор нямаше.

— Той изобщо вкъщи ли е? — поинтересува се втория техник.

Вместо отговор Хелда кимна към панела, монтиран в стената до входната врата. Етан се досети, че цветните светлинки носеха някаква информация, защото втория екотехник каза:

— Аха. Вкъщи си е. И не е сам. Може би всичко е вярно?

Хелда позвъни още веднъж.

— Транзитник Дал, безпокои ви инспектора по биоконтрол на станция Клайн Хелда. Настоявам незабавно да отворите вратата. При отказ вие автоматично нарушавате член 1766 и допълнение 2а на Закона за Биоконтрол.

— Остави го поне да си обуе панталоните — каза екотехникът-мъж. — Неудобно е някак…

— Е, нека му е неудобно — късо отговори Хелда. — Този негодник и това не заслужава, ако ни е домъкнал тук някое… — тя пак натисна звънеца.

След като не получи отговор за трети път, тя извади от джоба си някакъв предмет и го доближи до вратата. Върху уреда замигаха светлинки, но нищо не се промени.

— О, богове! — възкликна втория екотехник, опулвайки очи. — Те са блокирали аварийната система!

— А това вече е нарушение на правилата за противопожарна безопасност! — радостно вметна представителя на службата за безопасност и бързо набра съответния доклад на ком-пулта си. Улавяйки въпросителния поглед на втория екотехник, той обясни:

— На вас, от биоконтрола, ви е достатъчен и анонимен донос, и вече можете да плюете на всички граждански права на транзитниците. — Той въздъхна завистливо. — А на мен ми се налага да доказвам всяка дреболия, за да не ми се стъжни после!

— Дал, незабавно разблокирайте вратата! — освирепяло закрещя Хелда в интеркома.

— Можем да му отрежем доставките на храна — предложи втория екотехник. — Като огладнее, сам ще излезе.

Хелда заскърца със зъби.

— Не смятам да вися тук и да чакам докато това мръсно животно реши да ни сътрудничи!

Тя продължи по коридора, спря пред пулт с надпис: „ПОЖАРЕН КОНТРОЛ. САМО ЗА КВАЛИФИЦИРАН ПЕРСОНАЛ!“ — и мушна в четящото устройство легитимацията си. След това набра на разноцветната клавиатура някаква сложна комбинация.

От блокираната стая на гем-полковник Луис Милисор се чу приглушено свистене и нещо, което приличаше на викове. Хелда кръвожадно се усмихна.

— Какво прави тя? — прошепна Етан на ухото на „възлюбената си“.

— Пожарен контрол — злорадо се ухили Ели. — При вас, планетниците, при пожар се задействат автоматични разпръскватели на пяна. Много неефективна система. А ние херметизираме стаята и изтегляме въздуха от нея. Бърз и надежден метод. Няма кислород — няма горене. Милисор или е сглупил, или се е побоял да пипа пожарния контрол…

— А… а това не е ли твърде жестоко спрямо хората, заключени вътре?

— По принцип първо се евакуират хората. Но Хелда явно е решила да промени реда на действията…

Прибора за разблокиране, притиснат от втория екотехник към входния механизъм, замига.

— Сега Милисор и да иска да отвори вратата, не може — заради разликата в наляганията — коментираше Куин.

Хелда умееше добре да задържа паузите. Най-накрая тя се умилостиви и върна въздуха. Вратата се отвори мигновено, като от взрив. Милисор и Рау, от чийто носове течеше кръв, залитайки се изсипаха в коридора със зейнали уста. И двамата трескаво преглъщаха, за да премахнат заглъхването в ушите си.

— Хелда даже не даде възможност на горките момчета да обявят, че имат заложник. — Ели доволно се ухили. — Решителна дама…

Милисор най-накрая възстанови дишането си.

— Вие какво, да не сте се побъркали?! — закрещя той, опитвайки се да фокусира погледа си върху офицера от безопасността. — Моят дипломатически имунитет…

— Тук тя е главната — и офицера посочи с пръст Хелда.

— Къде ви е заповедта? — злобно заръмжа Милисор. — Платил съм за тази стая и живея в нея напълно законно. Между другото, имам дипломатически имунитет четвърти клас. Нямате право да възпрепятствате мен или моите действия без да ми предявите официално обвинение в извършване на криминално престъпление…

Етан вече нищо не разбираше: това истина ли е, или нагла лъжа? И въобще, кой беше пред него: дипломата Харман Дал или гем-полковник Луис Милисор?

— Правата на транзитните пътници, които цитирахте, се отнасят за службата по безопасност — отряза го Хелда. — В екстремни ситуации службата по биоконтрол е упълномощена да ги игнорира. А сега, ако обичате, се качете на платформата.

Етан и Куин се преструваха на любопитни наблюдатели. В този момент погледа на капитан Рау попадна върху тях; капитанът леко стисна ръката на началника си, сигнализирайки му, че е открил причината. Милисор рязко обърна глава. Имаше нещо страшно в това, колко бързо овладя яростта си — сякаш я скри надълбоко, пазейки я за по-добри времена. В очите на гем-полковника се четеше напрегнат размисъл.

— Ей! — извика представителя на безопасността, поглеждайки в стаята. — Тук има още един. Завързан за стола, чисто гол!

— Каква мерзост! — изсъска Хелда и хвърли изпепеляващ поглед на Милисор (който, между другото, не произведе искания ефект). Рау трепна и посегна към кобура, но замря, улавяйки възпиращия поглед на полковника.

— Той е целия в кръв — каза офицера по безопасността, хвърляйки бърз поглед към Милисор и Рау, който замислено махна ръката си от парализатора.

— Това е от носа — небрежно отговори Хелда. — Винаги прилича на касапница, но мога да ви уверя, че никой не е умирал от това.

— Моят приятел тук е лекар — като появила се от нищото подскочи към тях Куин. — Ако разрешите, ще ви помогнем?

— Ох, да — с явно облекчение се съгласи представителя на безопасността.

Куин хвана Етан за ръката и го повлече към стаята, хвърляйки тържествуващ поглед към Милисор и Рау. Но ръката й продължаваше да стои върху кобура с парализатора. Офицерът още веднъж погледна Ели и благодарно кимна. Хелда, недоволно мърморейки под носа си, сложи пластмасови ръкавици и също влезе в стаята — лично да огледа жертвата на насилие.

Офицерът клекна до стола и внимателно докосна проводника, който се беше врязал дълбоко в голите глезени на Теки. Всичките дрехи на нещастника бяха внимателно подредени на леглото. Китките на Теки бяха подпухнали и почервенели, а кръвта, струяща от носа му, беше заляла цялата му брадичка. Теки седеше, отпуснал глава. Очите му бяха отворени и излъчваха блаженство. Почувствал докосването, той се заля в неудържим смях. Офицерът удивено се отдръпна, огледа с явно недоволство жертвата на насилие и извади ком-пулта си с вида на рицар, вадещ меча от ножницата.

— Не ми харесва всичко това — констатира той.

Хелда, поглеждайки над гърба на Етан, застина в изумление.

— О, богове! Теки! Винаги съм знаела, че си идиот, но това е вече твърде…

— Аз си почивам — тихо, но с достойнство заяви Теки. — И аз не искам да почивам заедно с теб, Хелда. — Той се опита да стане от стола, но проводника се вряза в тялото му и Теки се принуди да се откаже.

Хелда онемя. Уви, не задълго.

— Ама какво му е? — тя разпери ръце и още веднъж, вече по-внимателно, погледна към Теки.

— С наркотици ли са го натъпкали? — попита представителя на безопасността Етан. — Какви точно? Това какво е… ъ-ъ… лични проблеми, които не ни засягат, или престъпление? — пухкавите му пръсти застинаха в очакване над клавиатурата на ком-пулта.

— Изтезания с използване на наркотични средства — късо отговори Етан, отваряйки аптечката на Куин. — И освен това — отвличане.

В аптечката имаше виброскалпел. Едно докосване — и проводника с жалостив звън се разлетя на парчета.

— Изнасилване?

— Едва ли.

Чувайки гласът на Етан, Хелда се приближи и впери поглед в него.

— Ти не си доктор! — изсъска тя. — Ти си онзи малоумник от „Докове и Шлюзове“. В моя отдел много искат да си побъбрят с теб!

Теки вирна крак и се затресе от смях. Етан от изненада изпусна стерилната салфетка, която се опитваше да сложи на глезена му.

— Глупачка си ти, Хелда! Той наистина е доктор. — Накланяйки се към Етан и едва не прекатурвайки стола си, Теки изкрещя право в ухото му: — Само не признавай че си от Атон, докторе, че ще те заколи на място. Тя ненавижда Атон! — след което удовлетворено кимна, облегна се назад и отново наклони главата си настрани.

Хелда ужасено отстъпи, опулвайки очи:

— Ти си от Атон? Или това е някаква глупава шега?

Етан, погълнат от работата си, кимна към Теки.

— Питайте него, натъпкали са го със „серум на истината“. Всичко ще ви разкаже, като на изповедник.

Теки имаше силно сърцебиене, крайниците му бяха студени, но общото му състояние все пак не беше шоково. Етан освободи китките му. За всеобщо удивление Теки не падна, а продължи да седи стабилно на стола.

— Но за ваше сведение, госпожо, аз наистина съм доктор Етан Еркхарт от планетата Атон. Посланик доктор Еркхарт, с особено поръчение от Съвета на Населението.

Етан не смяташе че това ще произведе кой знае какво впечатление, но за негово удивление Хелда трепна и пребледня.

— Истина ли е? — попита тя с отслабнал глас.

— Не й казвай, докторе! — отново го посъветва Теки. — Откакто синът й избяга на Атон, никой не смее да споменава вашата планета в нейно присъствие. Тя не може дори да се свърже с него — вашата цензура забранява всякакво общуване с жени. Тя изобщо не може да го достигне. — Теки жизнерадостно захихика. — А той навярно се е побъркал от радост!

Етан се намръщи — предпочиташе да не го намесват в разни семейни скандали. Офицерът, който явно също не беше въодушевен от това, все пак попита:

— А на колко години беше момчето?

— Трийсет и две — хихикна Теки.

— А-а… — проточи офицера, незабавно загубвайки всякакъв интерес към инцидента.

— Имате ли неутрализатор за този така наречен „серум на истината“, докторе? — с леден глас попита Хелда. — Ако да, предлагам ви незабавно да му го приложите, а с останалото сами ще се справим в Карантината.

Етан се поколеба. Думите му бавно се отронваха от устните му, като тежки капки мед:

— В Карантината?… Където вие напълно владеете ситуацията и където вие… — Той вдигна поглед и срещна нейните уплашени очи. Времето спря. — Вие…

Времето отново се понесе напред.

— Куин! — изрева Етан.

Куин незабавно откликна на повикването. Наистина, отначало в стаята влязоха Милисор и Рау, побутвани от парализатора й. Етан скочи на крака. Искаше му се да скача, да танцува или да си скубе косите, или да хване Ели за яката на сивата й куртка и да я тръска, докато не затрака със зъби. Думите и мислите му се тълпяха, изпреварвайки се едни други.

— През цялото време се опитвах да ти кажа, но ти не ме слушаше! Представи си, че си агент, или който и да е, на когото му е възложено да отвлече от станция Клайн товар, предназначен за Атон. И изведнъж ти идва на ум да подмениш културите. Знаем, че това е чиста импровизация, защото ако всичко бе предварително планирано, ти щеше да докараш със себе си истински култури и никой никога нямаше да забележи подмяната, нали? Но къде, къде в името на Бога-Отца ще намериш даже на станция Клайн четиристотин и петдесет човешки яйчника? Не, не четиристотин и петдесет. Триста осемдесет и осем човешки и шест кравешки! Не мисля, че би могла да ги измъкнеш от джоба, командир Куин!

Куин направи с устните си „ап!“ и се вгледа в него с напрегнато внимание.

— Продължавай, докторе.

Милисор вече беше престанал да се преструва на господин Харман Дал. Но дори когато Ели едва не изтърва парализатора от изумление, гем-полковника не направи никакъв опит за бягство. Той стоеше като статуя, ловейки всяка дума на Етан. Рау наблюдаваше командира си, очаквайки сигнал. Вторият екотехник не разбираше нищо; затова пък представителя на службата по безопасност, макар че пребиваваше в същото недоумение, записваше всяка дума.

Гласът на Етан зазвъня:

— Забрави за четиристотин двайсет и шестте подозрителни кораба. Мисли само за един кораб, пощенския кораб с товара за Атон. Логика, мотивация и възможности, ето какво! Кой има свободен достъп до всяко ъгълче на станция Клайн, кого във всеки момент без нито един въпрос могат да пуснат в склада за транзитни стоки? Кой всеки ден има работа с трупове? Трупове, от които може да се извлече нужната тъкан, и никой няма да забележи, защото след кражбата тялото незабавно се подлага на химическа преработка? Но труповете не са били достатъчно — нали, Хелда? А пощенския кораб вече е бил готов да се отправи към Атон. Затова са и кравешките яйчници, хвърлени от отчаяние в контейнерите само заради количеството, и недостигащите единици в контейнерите, и празния контейнер… — Етан млъкна, дишайки тежко.

— Ти си побъркан — прошепна Хелда. Лицето й ту почервеняваше, ту отново ставаше мъртвешки бяло. Милисор буквално я изгаряше с поглед. Куин блажено се усмихваше, като религиозен фанатик, най-сетне попаднал в царството небесно. Пръстите на офицера замряха над клавиатурата.

— Не по-побъркан от вас — с достойнство парира Етан. — Какво се опитвахте да постигнете?

— Излишен въпрос — вметна изведнъж Милисор. — Знаем какво е постигнала. Стига си вдигал акциите си, ами я попитай къде… — Командир Куин мушна гем-полковника с парализатора, напомняйки му, че сега не е неговият ред да задава въпроси.

— Сега всички тръгвате към Карантината… — започна Хелда.

— Играта свърши, Хелда — прекъсна я Етан. — Сигурен съм, че ако добре поровя из вашата преработвателна станция, ще намеря там опаковъчна хартия.

— Разбира се! — с ентусиазъм възкликна Теки. — Запечатваме с нея съмнителните постъпления, за да направим анализ по-късно. Тя е под лабораторната маса. Веднъж даже си запечатах ботушите — заради махмурлука, сигурно… Опитвах се да правя от нея водни бомби — да ги хвърлям в асансьорната шахта, но не знам защо не искаха да се взривяват…

— Млъкни, Теки! — закрещя Хелда.

— Но това е нищо в сравнение с онова, което Верна направи с белите мишки…

— Стига де! — уморено каза Милисор. Теки се подчини и млъкна, мигайки бързо.

Етан разпери ръце и запита — настойчиво, но вече далеч по-меко:

— Хелда? Защо го направихте? Искам да разбера…

Цялата злоба, клокотеща в гърдите й, най-сетне се изля навън:

— Защо? Ти ме питаш защо? Затова, за да не щамповате повече копелета, които да няма кой да възпитава! И смятах да постъпя така и със следващия товар, ако беше пристигнал, и с третия, и с четвъртия, докато… — Тя вече не можеше да говори, като че нещо я задушаваше. Ярост? Не, сълзи. Това беше победа. Но, неизвестно защо, Етан не се радваше. Изведнъж му стана много тъжно. — … докато не измъкна оттам моя Сими, за да се опомни най-накрая и да си вземе жена. Заклевам се, че вече няма да му викам за всяка дреболия. А на тази мръсна, проклета планета даже не ми разрешават да видя собствените си внуци… — тя се обърна и отдалечавайки се на няколко крачки, застина на място, бършейки сълзите от почервенялото си, изкривено от болка лице.

Сега Етан разбра какво усеща новобранеца, натъпкан с пропаганда, когато се сблъсква в първия си бой лице в лице с противника… В първия момент той изпитваше нещо подобно на ликуване. Но сега… Сега той стоеше напълно объркан и се чувстваше като последен идиот. Не приличаше много на геройство…

— О, богове! — с престорен ужас промърмори офицера. — Трябва да арестувам екополицай…

Теки захихика отново. Вторият екотехник, явно зашеметен от изповедта на Хелда, изглежда не знаеше какво да прави — да се застъпи за началничката си, или да се престори, че го няма тук.

— Но с тях какво направи? — изсъска през зъби гем-полковника.

— С кои „с тях“?… — изхленчи Хелда.

— Със замразените яйцеклетъчни култури, които си извадила от контейнерите — ясно и отчетливо каза Милисор.

— А… С тези… Изхвърлих ги.

На челото на сетагандиеца изпъкнаха всички вени — Етан като доктор можеше да назове всяка от тях. И изглежда, гем-полковника имаше проблем с дишането.

— Кучка безмозъчна… — задъхваше се той. — Имаш ли представа какво си направила?…

— Адмирал Нейсмит ще бъде във възторг! — засмя се жизнерадостно командир Куин.

В този момент желязното самообладание на полковника го напусна.

— Гадина! — закрещя той и се хвърли към Хелда с явното намерение да я удуши. Лъчите на два парализатора се кръстосаха на гърба му и сетагандиеца падна като подкосен.

Рау стоеше като вкаменен, клатейки глава и повтарящ като побъркан:

— Мамка му. Мамка му. Мамка му…

— Преднамерено нападение, — бързо пишеше представителя на службата по безопасност, след като прибра оръжието си, — на инспектор по биоконтрола при изпълнение на служебните му задължения…

Рау започна да се придвижва странично към вратата.

— Не забравяйте и бягство от предварителния арест — добави Куин, сочейки капитана. — Ето този тип е онзи, който търсите. Той избяга от килия C-9. Обзалагам се, че ако претърсите тази стая, ще намерите пълен комплект оръжия и шпионски приспособления, забранени на станция Клайн.

— Но първо Карантината — вметна втория екотехник, хвърляйки угоднически поглед към своята началничка.

— Страхувам се, че посланик Еркхарт ще поиска съдебно разследване относно кражбата и унищожаване на имущество, принадлежащо на планетата Атон — отбеляза Куин. — Така че кого смятате да арестувате?

— Сега ние всички ще се отправим към Карантината, а там вие ще поседите тихо, докато не се добера до същността — твърдо заяви блюстителя на реда. — Човек може да изчезне от килия C-9, но от Карантината…

— Разумно — подкрепи го Куин.

Рау само мълчаливо сви уста. На вратата, затваряйки всички пътища за отстъпление, вече стояха сътрудници на службата по безопасността. Стаята изведнъж се напълни с множество непознати хора. Етан даже не беше забелязал кога офицера е повикал подкрепление. Изглежда, че не беше такъв дръвник, какъвто изглеждаше отначало…

— Слушам, сър! — изкряка един от новопристигналите.

— Карате ме да ви чакам — сурово отбеляза офицера. — Претърсете този, — той кимна към Рау, — а после ще помогнете да придружим всички до Карантината. Към тези тримата е предявено обвинение в преднамерено разпространение на венерична болест. Този там е посочен като избягалия арестант от C-9. На онази е предявено обвинение в кражба от този тук, който незаконно носи станционерна униформа, а също твърди, че онзи, ето там, е бил отвлечен. А на този тук, който сега лежи на пода, сам ще съставя рапорт веднага щом се съвземе. Тези тримата имат нужда от медицинска помощ…

Етан, опомняйки се, подскочи към Теки и притисна към ръката му инжектора с антипента. Глупавата усмивка мигновено изчезна от лицето му. Сега Теки имаше такъв вид, като че ли току-що са го свалили от бесилото. През това време сътрудниците вадеха от джобовете на притихналия Рау непонятни блестящи предмети.

— … а симпатичната дама в сива униформа, която изглежда знае всичко за всеки, ще привлека като свидетел — завърши офицера. — Но… но къде е тя?…