Александър Блок
Девойка пееше в хора на храма… ^[0]

[0] Поетът особено много е обичал да рецитира това свое стихотворение. Изключителен успех пожънва то и на литературната вечер, организирана в чест на Блок на 9 май 1920 г. в аудиторията на Политехническия музей в Москва. Сергей Алянски, близък приятел на Блок и издател на неговите книги, пише в спомените си: „Мисля, че публиката добре познаваше това стихотворение и може би именно затова то беше съпроводено с такъв триумф, равен на който нямаше тази вечер. Аз бях чувал много пъти стихотворението от устата на самия поет и сега го слушах със същото вълнение, както и преди, както слушам любима музика, или като някакво събудено в паметта и в сърцето дълбоко преживяване. Блок дълго не го пускаха да слезе от естрадата, а подхвърлените бележки така си останаха без отговор, забравени от всички“. (С. Алянский. Встречи с Александром Блоком. Москва, 1972, с.110-111.) ↑

[1] Налице е сравнително рядък случай от областта на поетиката: белотата, т.е. зрителният образ е предаден като звуков, като нещо, което пее. С подобна оригинална образност се отличава, например, и стихотворението „Земя“ на Н. Вапцаров: „Над мойта земя/ напролет/ лъчите шуртят,/ гърмят водопади/ от слънце/ над мойта земя“. ↑