Артър Кларк
Среща

Хора от Земята, не се бойте от нас. Идваме с мир. А и защо не? Та ние сме ваши братовчеди, вече сме били тук.

Когато се срещнем след няколко часа, веднага ще ни познаете. Наближаваме Слънчевата система почти със същата скорост, с която се движи това радиопослание. Вече виждаме вашето Слънце. То е Слънцето, което вашите и нашите прадеди наблюдаваха преди десет милиона години. Вие обаче забравихте вашата история, докато ние успяхме да запомним нашата.

Колонизирахме Земята по времето на големите влечуги. Когато пристигнахме, вече бяха започнали да измират и не можахме да ги спасим. Вашият свят тогава представляваше тропическа планета и решихме, че ще бъде подходящ дом за нашия народ. Сгрешихме. Макар и да бяхме господари на космоса, знаехме твърде малко неща за климата, за еволюцията и за генетиката.

Милиони лета — в онези древни дни зимата бе нещо непознато — колонията процъфтяваше. Макар и да бе изолирана в една вселена, където пътуването от една звезда до друга отнема години, тя запази връзката си с цивилизацията-майка. Три или четири пъти на столетие ни посещаваха звездни кораби и ни носеха новини от галактиката.

Преди два милиона години обаче Земята започна да се изменя. Дълги години тя бе тропически рай. Но след това температурата й спадна и полюсите започнаха да се покриват с лед. Заедно с климата се промениха и заселниците. Сега си даваме сметка, че тяхната метаморфоза е представлявала една естествена адаптация към края на дългото лято, но онези, възприели Земята като свой дом в течение на дълги поколения, решиха, че са станали жертва на странна и отвратителна болест. Болест, която не убиваше и въобще не причиняваше вреда на жертвите си, а просто ги обезобразяваше.

Въпреки всичко, някои от хората се сдобиха с имунитет. Тяхната външност и външността на децата им не се видоизмени. И така, само за няколко хиляди години колонията се разцепи на две отделни групи, едва ли не на два отделни вида, изпълнени с подозрение и враждебност една към друга.

Разединението причини завист и дрязги и в крайна сметка доведе до конфликт. Когато колонията се разпадна и климатът се влоши още повече, тези, които успяха, напуснаха Земята. Останалите потънаха във варварство.

Щеше да е хубаво да не бяхме прекъсвали контактите си, обаче в една вселена от сто трилиона звезди има много работа за вършене. Допреди няколко години дори не знаехме, че някои от вас са оцелели. Сетне приехме първите ви радиосигнали, научихме вашите прости езици и установихме, че сте успели да изминете дългия обратен път от варварството към нова цивилизация. Дойдохме да ви приветствуваме, мили наши стари родственици. И да ви помогнем.

През ерите, откакто напуснахме Земята, научихме много неща. Ако желаете да върнем вечното лято, съществувало преди Ледената епоха, можем да направим това. Най-важното обаче е, че съумяхме да открием ефективен начин за лекуване на иначе безобидното, но все пак противно генетическо заболяване, на което навремето станаха жертва толкова много заселници.

Възможно е това заболяване вече да е изчезнало. Ако не е, имаме добри новини за вас. Хора от Земята, вече ще можете да се завърнете във вселенското семейство без каквото и да е неудобство и срам.

Ако някои от вас все още имат бял цвят на кожата, можем да ви излекуваме.