Айзък Азимов
Основата на успеха в научната фантастика (Моите извинения към У. С Джилбърт)

Ако ме питате как да блеснете в научната фантастика като звезда, професионалист от първа величина,

ще ви отговоря: изучавайте усърдно езика на науката, щурмувайте го на „ура“ (няма значение, ако нещо не е така).

Вие трябва да разказвате за Космоса, за галактиките, за тесерактичните заблуди изкусно и мистериозно,

защото, ако ще любителите на таз литература нищо да не разберат от нея, те пак от вас ще я изискват с усмивка тиха и изпълнена с надежда.

 

И всичките любители ще казват,

докато вървите в своя път,

щом този млад човек си позволява Галактиката да прелита,

виж ти, сред всички надарени с фантазия богата хора

той трябва да е пръв.

 

И ето че успехът не е мистерия, само опресни своята история

и взимай назаем ден след ден.

Вземи Римската империя и ще разбереш, че тя си е у дома в целия звезден Млечен път.

В пътя си хиперпространствен от един към друг парсек ти ще препускаш и ще разбереш, че всъщност бризът пътя ти чертае, откраднал късчета от творбите на Едуард Гибън и онзи грък Тукидид.

 

И всичките любители ще казват,

докато вървиш из пътя си замислен,

щом този млад човек се хвърля в правдивата история,

виж ти, сред всичките изучени и свръхинтелигентни хора

той трябва да е пръв.

 

А после ще отпъдят всички страстни мисли за мъжката и женската мода от твоя героичен и сериозен ум:

той трябва да прекарва времето си с политици и в мисли за долнопробни трикове, за всичко друго да е сляп.

Доволен да е, че си има майка, защото другите жени са бреме, макар да са нагиздени и натъкмени.

Те само ще разтурят неговия сън и задължителното разписание със своята психоистория.

 

И всичките любители ще казват,

докато следваш своя стръмен път:

щом всички негови истории разказват само за суровата мъжественост,

виж ти, сред всичките пречисти млади хора

той трябва да е пръв.