Айзък Азимов
Предисловие

Пиша разкази вече петдесет и една години и все не мога да се спра. Освен стотиците разкази, които съм публикувал, имам още поне една дузина, дадени на пресата, те чакат своя ред за публикуване. Както имам и два написани разказа, които засега не са предадени. Така че аз в никакъв случай не бия отбой.

Но все пак няма начин някой автор да публикува разкази през такъв продължителен период, без да съзнава, че времето, което му остава, е ограничено. Както се пее в песента: „Завинаги е по-малко от преживяното“.

Следователно време е „Дабълдей“ да се стегне и да събере цялата ми художествена проза — разкази, а също и романи — в окончателен вид в събрани съчинения, за да ги отпечата както с твърди, така и с меки корици.

Може и да звучи самонадеяно от моя страна да го казвам (мене често ме обвиняват, че съм самонадеян), но моята белетристика, общо взето, е популярна още от самото начало и в продължение на много години е добре посрещана. Да намерите обаче един-единствен разказ, който нямате, но ви се иска да имате, или да прочетете някой разказ, за който сте чували, но сте го изпуснали, не е никак лесна задача. Разказите ми се появяват първоначално в някое от многото списания, чиито оригинални броеве са почти недостъпни. След това те се появяват в някой от многобройните екземпляри на антологии и сборници, копията от които са също толкова недостъпни.

Намерението на „Дабълдей“ е да направи това многотомно издание на събраните ми разкази с надеждата, че читателите на фантастична литература, както и библиотеките ще ги разграбват жадно и ще разчистват книжните си лавици, за да направят място за Айзък Азимов: Събрани разкази.

Ние започваме този том с два от моите ранни сборници от петдесетте години — „Земята е достатъчно място“ и „Девет утрешни дни“.

Първият включва такива мои любими творби като „Избирателно право“, тя разглежда решителния избирателен ден; „Вероятен дом“ — разказ, в който на всяко семейство се дава възможността за свой собствен свят; „Колко забавно им е било“ — разказа ми, който най-често е отпечатван в сборниците; „Шегаджия“ — обзалагам се, че не сте и подозирали какъв ще е краят на този разказ, ако не сте го чели; „Мечтанията са сериозни преживявания“ — изхождайки от тази творба, Робърт А. Хайнлайн ме обвини, че правя пари от своята собствена невроза.

„Девет утрешни дни“ е най-любимият от всичките ми сборници, в него няма нито един разказ, който аз да не смятам за превъзходен пример в моите художествени произведения през петдесетте години. „Усещане за власт“ е една доста пророческа творба, имайки предвид, че е написана, преди на някого да му мине през ум за джобните компютри. „Всичките тегоби на света“ е разказ, който държи в напрежение, а „Смъртната нощ“ има детективски замисъл, уви, по астрономически „факт“, за който сега се знае, че е грешка.

Ще се появят и други томове, но започнете да четете първо този. И знайте, че ще направите един стар човек много щастлив.