Емилиян Станев
Чернишка (13)

13

След тая случка беше принудена да напусне гората срещу скалите. Няколко дни по-късно в една януарска нощ бе минала край язовината. Видя стъпките на хората и на кучетата, изкаляния и окървавен сняг, разкопаната черна земя. Разораната язовина бе пълна с вода.

Раната на гърба се оказа лека. Дробинката беше одраскала кожата, без да засегне гръбнака. Чернишка близа раната няколко дни и всичко мина благополучно.

Тя се върна в сечището, дето Приходата я беше гонил, но не се реши да влезе в пещеричката. Няколко дни нямаше постоянно местожителство. Спеше, където й попадне — ту край реката, дето сестра й, отдавна убита от ловците, беше я гонила, ту в едрата гора зад хълма. Хубавото топло време й позволяваше да лежи на открито и да се грее на слънце. Но към средата на месеца заваля нов сняг. Дебели преспи засипваха сечищата. Валежът продължи два дни и през това време Чернишка не излезе от хралупата на паднал полуизгнил дънер. Тя влизаше в него като в грамадна тръба. Снегът засипа дънера и вътре стана по-топло, отколкото под земята.

Щом снеговалежът престана, изясни се и дойде студът. Храна не се намираше никъде и Чернишка се отдаде с всички сили на заешки лов. Всяка вечер преследваше зайците по следите, гонеше ги като хрътка и все не й се удаваше да хване нито един. В тихите лунни нощи снегът предателски скърцаше, а месечината светеше тъй силно, че всичко се виждаше отдалече.

Чернишка обикаляше около кантона и по шосето, душеше дано открие някаква храна, захвърлена от хората. Тя не се решаваше да отива към селцата, защото снегът беше дълбок. Когато не можеше да напълни стомаха си с месо, гризеше гнили дънери и утоляваше глада с тяхната дървесина. По-късно започна да преминава от друга страна на прохода, дето бе открила ято яребици. Всяка нощ ги гонеше край шосето, дебнеше ги из полузамръзналите поточета в доловете. Гладът я правеше тъй смела, че една нощ тя се реши да влезе в двора на кантона. Мелезът я погна с лай, а Фокасинов, който беше се сдобил отнякъде с пушка, излезе навън и гръмна напосоки. Чернишка пак чу неговото: „У-у, де-де-е!“

Няколко дни по-късно, като обикаляше край зеленчуковата градина, тя се вмъкна под навеса и там удуши една болна кокошка, оставена вън от курника, да не зарази другите. Кокошката не издаде никакъв звук и никой от хората не се събуди. Ала на сутринта опитното око на Приходата откри лисичите следи върху снежната кора. На следната нощ той реши да я чака с пушка в ръка. Скри се в сянката на навеса и там прекара до зори. Чернишка дойде толкова близо до него, че го чу как пъшка и подсмърча от студа зад кирпичената стена на навеса. Тя не се приближаваше откъм откритата и равна градина; идваше зад гърба на постройките и се криеше в сенките им. Приходата не узна, че хитрото зверче беше идвало за втори път толкова близо до него. Ала Чернишка подуши миризмата на своя враг и вече не се мяркаше насам, колкото и да я привличаше стопанството.

Силният студ и дебелите снегове не позволяваха на ловците да излизат по върховете на прохода и самият Прихода сега ходеше за зайци в горичките на равнината. Двата язовеца бяха задоволили за дълго време ловджийското му славолюбие. Той почти забрави Чернишка и отново започна да твърди, че прочутата лисица е умряла от раната си. Учителят му беше казал, че лисицата, която бе изскочила тъй внезапно от язовината, бе малка и черна.

Към края на януари времето омекна. Снеговете се разтопиха. Настъпиха ясни и топли дни. Чернишка вече не гладуваше. Тя беше измършавяла, но скоро се поправи и животът й стана спокоен и приятен.