Галина Златина
Въгленче

Мама гледа от вратата

как навън угрижен тичам,

нещо търся из цветята

и под храстите надничам.

 

— Мамо, въгленче в тревата

светеше нощес, а днес,

гледам, няма изгорено.

Всичко си е пак зелено.

 

Светлинката му прекрасна

от росата ли угасна?

Вятър ли го скри в шушулка?

Въгленче ли бе?

— Светулка!