Калина Малина
Бърборко

Бърборко-Борко — мойто братче —

не може никак да мълчи.

И вечер в малкото креватче

гласецът му ечи, ечи…

 

Че за какво ли то не пита?

— Земята с влак ли се оре?

— Свинята има ли копита?

— На село има ли море?

— От нашата чешма на двора

ще потече ли сладък мед?

— Защо листенцата на бора

са толкоз тънки и безчет?…

 

Та мога ли да зная всичко!

Дано по-скоро порасте

това бъбривичко дете!

Да учи вече и самичко.

Самичко книжки да чете.