Радой Киров
Нескромно човече

Нарисувах едно малко човече,

а пък то ме погледна и рече:

— Момченце, искам да стана войник!

Автомат и пагони му поставих за миг.

 

Ала бе недоволно човечето пак.

— Виждам, ти можеш всичко, юнак —

примоли се то, — трудно е зер

да ме направиш и офицер?

 

Аз взех веднага свойте боички

и на пагоните му сложих звездички.

 

Накрая реших да си почина,

но гледам отново човечето зина:

— Тъкмо боите не си прибрал,

я ме направи и генерал!

 

Тогава аз много се разгневих —

грабнах гумата и го изтрих.