Йордан Стубел
Среща

Срещнаха се във полето

Зайо-Байо и щурчето.

Спряха до зелена шумка

на почивка, на раздумка.

 

— Де си ходило, другарче,

мързеливо цигуларче?

— Де не ходих, зайче сиво,

зайче сиво, закачливо.

Бяхме сбрани на седянка

у кумицата Лисанка.

Бяло платно кос тъчеше,

а синигерът предеше.

Най-работният — врабеца —

с човка теглеше конеца

и мотаеха совалки

две-три катерички малки.

Аз пък работа не диря —

най-обичам да си свиря.

Ами ти къде си било,

дългоухо зайче мило?

 

— Бях във близката горичка

за водица, за тревичка.

После слязох във селото,

беше почнало хорото.

Лудо скачаше пъдарят,

дваж по-лудо градинарят,

та в градините зелени

хрупах моркови червени…