Недялко Йорданов
Хей, приятелю

Таз история добра

стана в старата гора.

Имаше едно момче

с много весело гласче.

Пееше то нощ и ден

този тъй познат рефрен:

 

„Хей, приятелю, здравей!

Мойта песничка запей!

Тя е нужна и дори

прави хората добри.“

 

Но веднъж един крадец

хвана малкия певец.

И остави го в нощта

със запушена уста.

Кой ще пее нощ и ден

този тъй познат рефрен?

 

Но крадецът във нощта

чу отново песента,

въпреки че се укри

в най-дълбоките гори.

Спря го и го хвана в плен

този тъй познат рефрен.

 

И се върна тоз крадец

пак при малкия певец.

И засрамен запя на глас,

с него песента тогаз.

Тъй светът бе променен

от един красив рефрен.