Николай Соколов
Падна лист

Вятър сух листец отрони,

Зайо изпод храст подгони.

Скочи Зайо в пряспа бяла,

рухна пряспа като хала.

 

Че повлече из дерето

корени, скали, дървета,

че изпъди из бърлоги

девет мечки — баби строги,

гладни вълци из балкани,

сто орляци — грозни врани.

 

Всички хукнаха надолу

право към полето голо.

Зайо хитро вий мустаци:

— Брей, юнаци над юнаци,

от едно листо примряха,

що ли — ако девет бяха!…