Лари Нивън
Пръстенов свят II (8)

Седма глава
ВРЕМЕ ЗА РЕШЕНИЯ

Луис се събуди освирепял от глад. Поръча си суфле със сирене „Чедър“, ирландско кафе и червени портокали. Изгълта всичко.

Кхмий още спеше, свит на космата топка. Беше някак различен. По-спретнат… ами да, белезите бяха изчезнали и козината растеше равномерно навсякъде. А издръжливостта му направо смайваше. Бяха претърсили и четирите кораба, после отидоха в дългата тясна сграда до самия ръб над безкрайността. Оказа се център за насочване на летателни тела към ускоряващата система. Накрая съсипаният Луис сякаш се влачеше в гъста мъгла от преумора. Съзнаваше, че би трябвало да обмисля строежа и конструкцията на „Иглата“, да търси упорито слабите места, пътищата за проникване в пилотската кабина. Вместо това само се бе вторачил с омраза в кзинта, който тъй и не спря да си поеме дъх.

Изображението на Най-задния се появи иззад оцветената в зелено част от стената. Този път козината му беше сресана и пухкава, украсена с кристали, променящи цветовете си, щом помръднеше. Кукловодът като че не се бе грижил толкова за външността си през двете години, когато бе пилотирал „Иглата“. Дали се разхубавяваше, за да впечатли човека и кзинта със своята елегантност?

— Луис, искаш ли си драуда?

Е, искаше си го, но…

— Засега не.

— Проспа единадесет часа.

— Може би вече се приспособявам към денонощието на Пръстенов свят. Ти свърши ли нещо през това време?

— Направих лазерни спектрограми на корпусите на четирите кораба. Състоят се почти изцяло от железни сплави. Имам и триизмерни образи, получени чрез дълбоко сканиране. Местих „Иглата“, докато вие спяхте. Другите два космодрума са разположени на по сто и двадесет градуса от този. Открих още единадесет кораба, но не различих подробности заради разстоянието.

Кхмий се събуди, протегна се и дойде при Луис пред стената.

— Наученото само поражда нови въпроси — отсъди той. — Един кораб не са пипнали, от другите три обаче са взели много агрегати. Защо ли?

— Вероятно Харлоприлалар щеше да ни обясни — отвърна кукловодът. — Нека се занимаваме само с най-важното в момента. Къде е преобразувателят на материята?

— Тук нямаме никакви уреди. Прехвърли ни в совалката. Ще огледаме от пилотската й кабина.

Осем екрана светеха върху подковообразния пулт. Кхмий и Луис се взираха в схемите, генерирани от компютъра по данните от дълбокото сканиране.

— Изглежда — промълви човекът, — че е грабил един и същ екип. Имали са на разположение три кораба и са взели първо онова, което им е било най-необходимо. Нещо е прекъснало работата им — свършил е въздухът или ги е сполетяла друга неприятност. Четвъртият кораб е кацнал по-късно. Хм… А защо екипажът му не го е разграбил?

— Занимават те излишни дреболии. Търсим само преобразувателя. Къде е?

— Не можахме да го разпознаем — невинно отговори Кхмий.

Луис продължаваше да оглежда триизмерните призрачни образи.

— Да действаме методично. Кое не може да бъде преобразувател? — Взе светлинна показалка и започна да плъзга точицата по схемата. — И така, двата тороида около корпуса трябва да са генератор на магнитно поле за захранване на правоточния двигател с гориво. Тук имаме резервоари. Тунели за достъп тук, тук и тук… — Най-задния му помагаше, като изтриваше отхвърлените части от изображението. — Целият този модул е двигател термоядрен синтез. Сервомотори за стабилизаторите. Тук и тук имаме спомагателни двигатели за корекция на траекторията, всички захранвани с магнитни линии, подаващи плазма от ей този малък генератор. А това нещо с хобота, дето стърчи в средата на кораба… как го наричаше Прил?

— Чилтанг брон — сякаш кихна Кхмий. — Прави основата на Пръстенов свят временно проницаема за плътни тела. Използвали са го вместо въздушен шлюз, за да се озоват на обитаемата повърхност.

— Правилно. — Луис говореше с въодушевление и старателно прикривано ликуване. — Е, не ми се вярва да са държали вълшебния преобразувател в жилищния отсек, но… Ето ги спалните каюти, после контролните зали — тук, тук и тук. Кухнята…

— А онова може ли да е?…

— Не, вече го обсъдихме. Най-обикновена автоматизирана химическа лаборатория.

— Продължавай.

— Стигнахме до оранжерията. Към нея водят тръбопроводите от модула за преработка на отпадъците. Още въздушни шлюзове…

Когато свърши, корабът бе изчезнал напълно от екрана. Най-задния търпеливо възстанови изображението.

— Какво сме пропуснали? Дори да са свалили и отнесли някъде преобразувателя, би трябвало да разпознаем предназначеното за него място.

Наистина ставаше забавно.

— Ей, почакайте малко… Ако са държали горивото си отвън — говоря за оловото, напластено върху корпуса — това тук няма как да е водороден резервоар, нали? Може пък преобразувателят да е бил монтиран вътре. Имал е нужда от много дебела изолация… или от охлаждане с течен водород.

Кхмий побърза да зададе логичен въпрос, за да изпревари Най-задния:

— А как са го извадили и преместили?

— Може би с чилтанг брон от друг кораб. Нали всички резервоари бяха празни? — Луис огледа поред схемите на другите три кораба. — Точно така. Добре де, ще намерим преобразувателите някъде по Пръстенов свят… ала няма да работят. Епидемията трябва да е довършила и тях.

— Разбирам — отвърна Най-задния. — Имам записа с разказа на Харлоприлалар за бактерията, изяждаща свръхпроводимите материали.

— Не можахме да научим повече подробности от нея — вдигна рамене Луис. — Корабът й е бил на дълго пътешествие. Когато се върнали на Пръстенов свят, вече нямало цивилизация. Всичко, в което била заложена употребата на свръхпроводимост, не действало. — Той самият не знаеше доколко да се съмнява в приказката за Падането на градовете. Но нали все нещо бе унищожило цивилизацията, господствала по онова време? — А свръхпроводимостта е голямо изкушение. Накрая започваш да я прилагаш едва ли не навсякъде.

— В такъв случай ще поправим преобразувателите — рече кукловодът.

— Нима?

— В совалката ще намерите запаси от свръхпроводящи нишки и тъкани. Не са от вида, използван някога на Пръстенов свят. Бактерията не може да им навреди. Помислих си, че не е лошо да имаме и нещо за размяна с местните жители.

Лицето на Луис беше като на закоравял покерджия, обаче думите на Най-задния го изумиха. Как кукловодите бяха успели да научат толкова много за мутиралия микроб, съсипал машините по Пръстеновия свят? Изведнъж престана да се съмнява, че е имало епидемия.

Кхмий не бе обърнал внимание на издайническото подхвърляне.

— Трябва да разберем как тези мародери са пренесли взетите от корабите модули. Ако транспортната система по ръба се е повредила, може би преобразувателите просто са от другата страна на страничната стена. Зарязали са ги, защото вече са нямали никаква полза от тях.

Луис кимна.

— А ако не е било така, ще се наложи да огледаме доста обширна територия. Според мен най-добре е да потърсим Ремонтния център.

— За какво говориш?

— Все някъде трябва да има център за ремонт и поддръжка. Пръстенов свят не може да се съхранява вечно в едно и също състояние. Съществува антиметеоритна защита, но и повреди от миналите през нея прекалено големи астероиди. Да не забравяме двигателите за поддържане на орбитата… а и с екологията всичко е могло да се случи. Задължително е било да наблюдават отнякъде. Е, да, знам какво ще кажеш! Ремонтният център може да е разположен къде ли не… Само че непременно е грамаден! Ето защо не вярвам да се затрудним особено в издирването му. И най-вероятно ще го заварим изоставен, защото ако някой е продължавал да наглежда света, не би допуснал той да се измести от идеалната си орбита.

— Явно си мислил усилено — подметна Най-задния.

— В първата експедиция не постигнахме нищо особено. Бяхме дошли да изучаваме Пръстенов свят, нали така? Но някакво лазерно оръжие ни свали, а останалото време прекарахме в опити да се измъкнем живи и здрави. Прекосихме едва една пета от ширината на пръстена и почти нищо не научихме. А е трябвало да търсим именно Ремонтния център. Там са жадуваните чудеса!

— Не очаквах подобна стръв от един токоман.

— Ще започнем търсенето предпазливо. — „Предпазливо според понятията на хората, а не на кукловодите“ — мислено добави Луис. — Кхмий е прав, може би са изоставили нужните ни машини, щом са ги прекарали отвъд страничната стена. Нищо чудно бактерията да ги е захапала веднага.

— Не бива да местим совалката направо през стената — намеси се кзинтът. — Нямам доверие на хилядолетни устройства, измислени от загинала цивилизация. Ще минем над преградата.

— А как ще избегнете антиметеоритната защита? — напомни Най-задния.

— Ще се опитаме да я надхитрим. Луис, още ли си убеден, че онова, което стреля по нас, беше само автоматична защита срещу метеорити?

— Така ми се стори тогава. Тандж, твърде бързо стана!

Всички бяха изнервени, стъписани от невероятния, но реален Пръстенов свят. Без Тила, разбира се. Мигновен виолетово-бял проблясък, после светещ в лилаво облак от разреден газ бе обгърнал „Лъжещ“. Тила погледна през прозрачния корпус и съобщи: „Крилото го няма.“

— Не стреля по нас, преди да се насочим за сближаване с повърхността. Защитата сто на сто е автоматична. Вече ви обясних и защо смятам, че в Ремонтния център няма да заварим никого.

— Е, поне в такъв случай едва ли ще стрелят… Добре, Луис, логично е да предположим, че защитата не е била предназначена да обстрелва транспортната система по ръба.

— Кхмий, спомни си, че още не знаем кой е построил проклетата транспортна система. Може да не са били създателите на Пръстенов свят. Защо тя да не е по-късно допълнение, да речем — направено от расата на Прил?

— Прав си — потвърди Най-задния.

Двамата се извъртяха и зяпнаха образа му на екрана.

— Казах ви вече, че прекарах немалко време пред телескопа. Установих, че транспортната система не е довършена. Минава само по около 40 процента от дължината на тази странична стена, без да включва и частта, където се намираме сега. А от другата стена заема едва 15 процента. Създателите на Пръстеновия свят не биха оставили такава дреболия недовършена, нали? Вероятно са използвали за превоз космическите си апарати, от които са направлявали изграждането на пръстена.

— Хората на Прил са се появили по-късно — добави Луис. — Много по-късно, струва ми се. Може би транспортната система им е излязла скъпичка или изобщо не са довършили завладяването на Пръстенов свят… Но тогава защо са правили космически кораби? Мътните го взели, вероятно никога няма да научим отговора. Е, докъде стигнахме?

— До проблема как да надхитрим антиметеоритната защита — напомни Кхмий.

— Ъхъ… Прав си. Ако е била програмирана да стреля по страничната стена, никой нищо нямаше да построи тук.

Той поумува още малко. В догадките му май имаше доста пролуки, но иначе оставаше само възможността да използват древен и незнайно колко надежден чилтанг брон.

— Добре, съгласен съм. Ще прелетим над страничната стена.

— Предлагате риск, който ми вдъхва страх — натърти кукловодът. — Подготвих се възможно най-старателно за експедицията, но бях принуден да се възползвам от човешки технологии. Ами ако совалката се повреди! Колебая се дали да рискувам каквото и да било от ограничените си запаси. Пък и вие ще заседнете на свят, който е обречен.

— Не съм забравил това — увери го Луис.

— Първо трябва да претърсим всички издатини с космодруми. По тях има още единадесет кораба, не се знае и колко ще открием край другата странична стена…

И щяха да минат седмици, докато Най-задния се увери, че в нито един няма преобразувател на материята! Какво да се прави…

— Нека тръгнем веднага! — настоя Кхмий. — Представи си, че сме само на крачка от успеха.

— Имаме и гориво, и припаси. Защо да не си позволим да бъдем търпеливи?

Кзинтът се пресегна към пулта. Явно отдавна бе намислил поредицата от команди. Луис предположи, че е разучил и совалката до последната дреболия, докато самият той изнемогваше от борбата с токоманията. Малкият коничен апарат се надигна на стъпка от пода, завъртя се на деветдесет градуса и включеният синтезен двигател изпълни дока с бял огън.

— Държите се глупаво — укори ги трептящият контраалт на Най-задния. — Мога веднага да ви отнема контрола над двигателите.

Совалката се изсули от извивката на люка за скачване и отпраши със страховито ускорение от четири G. Докато кукловодът довърши изречението, стана късно да изключи двигателя, без да погуби екипажа си при падането. Луис се прокле за липсата на предвидливост. Нали кръвта на Кхмий кипеше от върнатата му младост? А половината кзинти не доживяваха зряла възраст, защото загиваха в двубои…

Луис Ву, затворил се в себе си и потънал в депресия, бе оставил друг да вземе решението вместо него.

Той попита хладнокръвно:

— Най-заден, ще се престрашиш ли сам да се заемеш с търсенето?

Главите на кукловода се поклащаха нерешително над пулта.

— Значи не? Тогава ще го направим както ние предпочитаме. — Обърна се към кзинта. — Опитай да кацнеш върху страничната стена…

Чак сега забеляза чудатата неподвижност на Кхмий, изцъклените очи и изскочилите нокти. Пристъп на ярост? Нима щеше да налети като таран срещу „Гореща игла на дознанието“?

Кхмий нададе вопъл.

Кукловодът понечи да му отговори на Речта на героите, но размисли и обясни на интерезик:

— Имаш два синтезни двигателя — отзад и отдолу, никакви други. Няма да ти се наложи обаче да ги включваш на повърхността. Освен с тях разполагаш и с движители, отблъскващи се от основата на Пръстенов свят. Представи си, че използваш генератори на отрицателна гравитация, само че тези движители са с по-просто устройство и по-лесно се поддържат. Не ги пипай сега! Ще се отблъснете от страничната стена и ще отлетите в космоса.

Очевидно кзинтът беше се поддал на паниката. Не успяваше да овладее напълно совалката. Това също не вдъхваше увереност на Луис. Но поне издатината с космодрума остана далеч долу, а твърде неприятното клатушкане спря. Издигаха се с продължаващо ускорение… а в следващия миг той тихо изохка — вече пътуваха с постоянна скорост.

— Не бива да се показваме много над стената — обясни Кхмий. — Ти отиди да прегледаш складовете и запомни какво имаме.

— Поне ще ме предупредиш ли, преди пак да включиш двигателите?

— Ще те предупредя.

Жилищният отсек беше заобиколен от складовете и въздушния шлюз. Луис започна да отваря люковете един след друг. В най-голямото помещение намери може би цяла квадратна миля гладка като коприна черна тъкан, също и стотици мили черна нишка на макари от по двайсетина мили всяка. Другаде имаше индивидуални летателни апарати с отблъскващо устройство в раница на гърба и миниатюрен двигател — два по-малки и един голям. Трябваше да е за Харлоприлалар. Откри лазерни фенерчета, звукови зашеметители и голям дезинтегратор, предназначен да се държи с две ръце. Попадна на кутии колкото юмрука на Кхмий със скоба за закачане по дрехите, микрофонна решетка и слушалки (отново два малки комплекта и един голям). Аха, автономни компютърни преводачи. Ако работеха през бордовия компютър, нямаше да са толкова обемисти.

Пред широките правоъгълни отблъскващи плоскости спря озадачен — за влачене на товари по въздуха ли бяха? Имаше доста намотки от Синклерова мономолекулярна нишка, приличаща на извънредно тънък и здрав конец. Кюлчета злато — може би за размяна или търговия? Бинокулярни очила с усилватели на светлината. Противоударна броня.

— За всичко се е сетил — промърмори Луис.

— Благодаря ти — обади се Най-задния от екран, който човекът не бе забелязал досега.

Омръзваше му вече образът на кукловода да го съпровожда навсякъде. Учуди се — откъм пилотската кабина се разнасяха звуци като при котешка схватка. Най-задния успяваше да поддържа два разговора. Изглежда в същото време учеше кзинта как да пилотира совалката. Чу познати думи — „спомагателни двигатели“ например…

Ревът на Кхмий го връхлетя:

— Луис, бързо в креслото!

Върна се припряно горе. Едва успя да нагласи предпазните ремъци и кзинтът включи синтезните двигатели. Совалката забави ход и накрая увисна до външния ръб на страничната стена.

Ширината й едва стигаше, за да кацнат. А и как ли приемаше присъствието им антиметеоритната защита?

Тогава навлизаха във вътрешния периметър на Пръстенов свят, доближаваха засенчващите плоскости. Виолетова светлина обгърна „Лъжеца“. Корпусът тутакси се скри в мехур от спряло време. Когато то отново започна да тече за кораба и обитателите му, всички бяха невредими. Само че делтовидното крило с двигателите и сензорите се бе превърнало в облак от разпръснати йони. А корпусът падаше към Пръстенов свят.

По-късно предположиха, че виолетовият лазерен лъч е изстрелян от система за антиметеоритна защита, най-вероятно разположена в пръстена от засенчващи плоскости. Поредната догадка. Не научиха нищо повече за това оръжие.

Когато са програмирали защитата, създателите на Пръстеновия свят не са мислели за добавената по-късно транспортна система по ръба. Но Луис бе виждал на стари записи как е работила тя. Не бе стреляла нито веднъж по обръчите на линейния ускорител или доближаващите ги кораби.

Сега той стискаше облегалките на креслото и очакваше виолетовия пламък, докато Кхмий спускаше совалката върху стената.

Нищо не се случи.