Лари Нивън
Пръстенов свят II (6)

Пета глава
АБСТИНЕНТЕН СИНДРОМ

Слънцето беше далеч от центъра на кръга. Луис прецени на око, че е на около седемдесет милиона мили от близката страна, значи — на сто и двадесет милиона от далечната. Близката страна се облъчваше три пъти по-силно, а едно пълно завъртане отнемаше седем и половина тридесетчасови денонощия… Вече имаше климатични смущения. Растенията, които не можеха да понесат промените, умираха. И животните. И хората.

Най-задния си бе свършил работата с телескопа. Сега мъчеше компютъра зад плътната зелена стена. Луис се зачуди какво ли още е скрито в недостъпната за погледите им част от кораба.

Жицоманът наблюдаваше през стената как кукловодът човърка неговия драуд. Мислеше си за смъртта в смразяващи ума мащаби, за смъртта като негова съвсем лична участ, както и за смъртта на извънземни, които следяха колко ток получава мозъкът му.

Плоските глави се издигаха, после се гмуркаха и докосваха малката черна кутия, сякаш вкусваха гозба със съмнителни качества. Дългите езици и чувствителните устни опипваха вътрешността. След няколко минути Най-задния бе пренастроил брояча за тридесетчасово денонощие и намалил наполовина напрежението.

Следващият ден беше изпълнен с чиста радост, несмущавана от разсъдъка; нищо не можеше да го обезпокои, но… така и не успяваше да определи какво точно го яде отвътре. Токът спря твърде рано вечерта и депресията го обгърна като кафеникав смог.

После Кхмий се наведе над Луис Ву, отдели драуда от главата му и го постави върху прехвърлящия диск, за да се озове в пилотската кабина. И за да бъде пренастроен отново.

Луис изпищя и скочи. Изпъпли бързо по широкия гръб на кзинта, хващайки се за козината, и се опита да му откъсне ушите. Кхмий се извъртя. Човекът напразно се мъчеше да се вкопчи в изпънатото космато ръчище, което го запрати в отсрещната стена. Доста зашеметен, с кървяща мишница, Луис се обърна, за да нападне отново.

Съвсем навреме, за да види как кзинтът скача върху прехвърлящия диск в мига, когато едната уста на Най-задния задейства устройството.

Кхмий клечеше върху черния кръг с много опасен и… глуповат вид.

Кукловодът го изгледа.

— Тези дискове няма да пренесат нищо с твоята телесна маса. Нима ме смяташ за такъв идиот, че да допусна кзинт в пилотската си кабина?

— Че защо пък не? — изръмжа Кхмий. — Колко ум се иска да издебнеш едно тревопасно?

Подритна драуда на Луис и се затътри към водното си легло.

Операция за отвличане на вниманието. Искаше да докара спътника си до безумна ярост, за да разсее за миг кукловода.

— Когато следващия път пренастроя драуда — каза Най-задния, — ще го направя малко преди да си пуснеш напрежението. Това би ли те направило по-щастлив?

— Тандж! Знаеш добре, че предпочитам да е така!

Луис стискаше конвулсивно устройството. Беше изключено, разбира се — чак докато броячът го задейства отново.

— Продължителността на живота ви — започна да го увещава кукловодът — е почти колкото нашата. А затруднението ти е съвсем временно. Ще бъдеш приказно богат! В космическите апарати на Пръстенов свят е било използвано евтино преобразуване на елементи. По същия начин трябва да са изградили и самата конструкция!

Луис вдигна глава и го зяпна стреснато.

— Как ми се иска да знаех предварително — унесено продължи Най-задния — масата и размерите на машината… Корабите на пръстеновите създатели са огромни. Е, не се налага да пренесем самата машина. Холограмата, получена с дълбоко сканиране, както и заснетата в действие машина ще убедят бившите ми подчинени. По-късно можем и да пратим кораб с корпус четвърти размер, за да я прибере.

Извънземният едва ли очакваше някакъв смислен отговор от човек, изпаднал в тежък абстинентен синдром заради спряната жица. Луис следеше изпод вежди Кхмий, за да види как той ще се справи с положението. Кзинтът наистина беше достоен за възхищение. Вцепени се само за миг, после попита невъзмутимо:

— Как се стигна до лишаването ти от власт?

— Обяснението ще ми отнеме много време.

— Хм, след навлизането в системата на Пръстенов свят трябва да изминем единадесет милиарда мили в нормалното пространство, а скоростта ни е петдесет и две хиляди мили в секунда и ще намалява непрекъснато. Няма и денонощие, откакто се движим с обратно ускорение. Значи разполагаме с предостатъчно време.

— Прав си, пък и не очакваме други смислени занимания. И тъй, трябва да знаете, че при нас фракциите на консерваторите и експериментаторите съществуват отдавна. Обикновено управляват консерваторите. Но когато планетата ни пострада от злоупотреба с енергия в промишлени мащаби, експериментаторите я преместиха към кометната ареола на нашата звездна система. Друг експериментаторски режим промени и насели с живот първите две селскостопански планети. По-късен режим на същата фракция премести навътре в системата още две планети с подобна цел; дотогава те бяха спътници на далечни ледени гиганти…

Кхмий бе спечелил отсрочка, за да потисне вълнението си и да обмисли какво да каже. Браво на него! Може би още навремето е заслужавал напълно поста си на Говорещ с животни, младши посланик при човечеството.

— …вършим необходимото, а после ни сменят. Такъв е принципът. Експериментаторите поеха властта, когато нашите сонди откриха Кзинтската империя. Доколкото си спомням, Несус е споделил с вас как постъпихме тогава.

— Помогнали сте на хората. — Кхмий беше странно невъзмутим. Луис би предположил, че в този момент ще започне да дере стените. — В Четирите войни с човечеството са загинали четири поколения от най-могъщите ни бойци, а по-кротките сред нас са получили възможност да се възпроизвеждат и умножават.

— Надявахме се да развиете способността за мирно общуване с другите раси. Освен това моята фракция създаде търговска империя във вашия район от космоса. Но въпреки успехите си губехме влияние в своя свят. После открихме, че ядрото на галактиката ни е избухнало. Ударната вълна щеше да ни застигне след двадесет хиляди години. И нашата фракция остана на власт, за да организира преселението чрез Флота на световете.

— Имали сте късмет. И все пак накрая са те махнали.

— Да…

— Защо?

Кукловодът не отговори веднага.

— Някои от моите решения не се радваха на популярност. Намесих се в съдбата на хората и кзинтите. А вие научихте тайната ни — как повлияхме за промяна в законите за раждаемостта на Земята, за да поощрим появата на повече хора с късмет. А и как по време на Първата война започнахме програма за насаждане на повече разсъдливост у кзинтите. Моят предшественик създаде „Дженеръл продъктс“ — междузвездната търговска империя. За него започнаха да казват, че е превърнал безумието в добродетел, защото само най-лудите измежду нас биха рискували живота си при полети в космоса. Когато организирах вашата експедиция до Пръстенов свят, нарекоха безумец и мен — контактът с толкова авангардни технологии криел прекалени рискове. Но не биваше да извръщаме гръб от опасността!

— И решиха да те свалят.

— Може да са търсили… удобно оправдание. — Кукловодът крачеше неспокойно из пилотската кабина. — Знаете, че се съгласих да приема Несус за свой партньор, ако се завърне от Пръстеновия свят. Той самият настояваше непреклонно. Завърна се и се съвъкупихме. После го правихме пак, но вече от любов. Несус беше луд, а се знае, че и Най-задните често са били луди. Е, накрая ме лишиха от власт.

Луис се намеси неочаквано:

— Кой от вас е мъжкарят?

— Не разбирам защо не си попитал Несус за това. Но пък той не би ти казал… Понякога е много свенлив. Луис, имаме два вида мъжкари. Моят вид влага спермата си в тялото на женската, а видът на Несус — яйцеклетката си, с почти същия орган като нашите.

— Нима следващото поколение взима гени от трима различни родители? — учуди се кзинтът.

— О, не, само от двама. Женската не предава гените си. Всъщност женските се чифтосват помежду си по съвсем друг начин, за да създадат себеподобни. Не е съвсем точно да се каже, че са от нашата раса, обаче сме били в симбиоза с тях през цялата си история.

Луис трепна. Значи кукловодите се размножаваха като паразити — потомството им само използваше плътта на невинния носител. Несус с пълно основание бе отказал да говори за половите особености на расата си. Ама че гадост…

— Но аз бях прав! — продължаваше Най-задния. — Особено в решението си да пратя експедиция до Пръстенов свят. И ще докажа правотата си! Остават пет денонощия, докато намалим достатъчно скоростта, после най-много десет в космодрума върху издатината, накрая още пет, за да достигнем точка, в която да включим хипердвигателя. Изобщо не се налага да кацаме на обитаемата повърхност. Харлоприлалар е казала на Несус, че корабите на Пръстенов свят са носили олово — за пестене на обем — което е било преобразувано във въздух, вода и гориво по време на полета. Консервативно управление не би могло да се справи с последиците от придобиването на такава технология. Ще бъдат принудени да ме върнат на поста ми!

Лишен от насладата на жицата, Луис не изпита желание да се засмее. И все пак му беше весело, макар и по особен начин, защото всичко бе започнало заради негова грешка.

На другата сутрин извънземните отново намалиха напрежението в драуда наполовина и повече не го човъркаха. Разликата не би трябвало да се усеща чак толкова болезнено. С включена жица в главата Луис пак изпитваше удоволствие. Но от години бе свикнал и с депресията, която настъпваше, щом броячът прекъсне насладата. Жадуваше за следващото включване. Периодите на депресия вече му се отразяваха по-зле. Двамата му спътници можеха по всяко време отново да му орежат порцията… а и да не го стореха, беше принуден да се откаже от пристрастяването.

Нямаше представа за какво си говореха те през следващите четири дни. Стараеше се да остави в своя свят само екстаза на жицата. Спомняше си смътно, че извикваха холограми от паметта на компютъра. Мяркаха се лицата на обитатели на Пръстеновия свят. Дребосъците — целите покрити със златиста козина (но един от тях — жрец, я бе обръснал по тялото си). Огромна телена скулптура в небесния замък (сплеснат нос, плешива глава, устни като рана от нож). Харлоприлалар (може би от същата раса). Търсача — скитникът, взел под закрилата си Тила Браун (мъж с почти човешки вид, но мускулест като джинксианец и безбрад). Имаше градове, сринати от времето или пък смазани от срутилите се сгради, когато захранването спряло. Последваха холограми от доближаването на „Лъжеца“ до засенчваща плоскост, после град, потънал в облаци дим заради паднала небесна нишка.

Слънцето се уголемяваше от точица до черно кръгче с ярък периметър. Предпазните системи на „Иглата“ не му позволяваха да ослепи пътниците. Синият ореол около светилото растеше.

В сънищата си Луис се връщаше на Пръстенов свят. В големия плаващ над повърхността затвор той отново висеше с главата надолу под изгорения си въздушен велосипед — на трийсетина метра от твърдия под, осеян с костите на предишни пленници. Гласът на Несус блъскаше в ушите му, обещавайки спасение, което все не успяваше да дочака.

Когато беше буден, се разтушаваше с привичния дневен ритъм… докато четвъртата вечер позяпа малко вечерята си, изхвърли я в люка за преработка, после набра само хляб и няколко вида сирене. Цели четири дни минаха, докато се сети, че земните копои не могат да го спипат тук. Спокойно можеше пак да си хапва сирене!

„Кое е хубаво в живота, ако не броим жицата? — питаше се той. — Сиренето. Спалните плоскости. Любовта (в момента недостъпна). Дивашките шарки по кожата. Свободата, благополучието, самоуважението. Победата, ако я сравниш с възможността за поражение. Тандж! Почти съм забравил дори да мисля за тези неща, а и всичките ги загубих. Особено свободата, благополучието и самоуважението. С мъничко търпение мога да направя първата крачка. И… кое още е хубаво? Бренди в кафето. Както и филмите.“

Преди двадесет и три години Говорещия с животни бе доближил космическия кораб „Лъжеца“ до ръба на Пръстенов свят. Сега Кхмий и Най-задния преглеждаха записите от онзи полет.

От толкова нищожно разстояние пръстенът изглеждаше като множество прави линии, сливащи се някъде в безкрая. После обръчите на спирачната система за кораби сякаш налитаха към камерата, отново и отново, във видимия спектър, в инфрачервено, ултравиолетово, накрая и с дълбоко сканиране. Или пък пълзяха през екрана забавено — огромни еднакви електромагнити.

А Луис Ву изгледа всичките осем часа на фентъзи сагата „Земята на върколаците“, напивайки се зверски. Бренди в кафето, бренди с газирана вода, само бренди… Гледаше филм, а не мултисензорен запис — играеха истински актьори и зрелището въздействаше само върху две от човешките сетива. Така още повече се отдалечаваше от действителността.

По едно време му хрумна да въвлече Кхмий в спор на тема как Саберхаген вплита в художествения замисъл невъобразимите си зрителни ефекти. Все още будната у него частица здравомислие го накара тутакси да се откаже. Не смееше да говори пиян с кзинта. „Кукловодът е скрил в стените ушенца, хубави ушенца…“

Пръстенов свят ставаше все по-голям.

Две денонощия изглеждаше като фино изрязан син пръстен — тесен, дори привидно крехък, изместен спрямо слънцето си, заедно с което полека растеше на екрана. Появиха се първите по-едри детайли. Вътрешният кръг, съставен от засенчващите плоскости. После вече се забелязваше и стената над ръба. Беше висока някакви си хиляда мили, но постепенно започна да закрива част от повърхността. На петата вечер „Гореща игла на дознанието“ бе намалил сериозно скоростта си и страничната стена се виждаше като широка черна ивица сред звездите.

Луис не си бе сложил драуда. Този ден се насили да пропусне. Едва след това Най-задния го осведоми, че нямало да му включи жицата, докато не се убеди, че са кацнали невредими. Той само сви рамене. Малко оставаше…

— Има слънчеви изригвания — рече кукловодът.

Луис погледна. Защитните системи заличаваха образа на светилото. Виждаше се само короната му от плазма — кръг от пламък около черен диск.

— Дай някакво изображение все пак — промърмори човекът.

Звездата се появи затъмнена и увеличена в правоъгълния екран. Беше по-малка и хладна в сравнение със земното Слънце, макар и незначително. Не се виждаха никакви петна освен необичайно ярката кръпка точно в средата.

— Гледната ни точка е неблагоприятна — отбеляза Най-задния. — Протуберансът е насочен право към нас.

— Може би звездата е станала нестабилна отскоро — предположи Кхмий. — Това би обяснило защо Пръстенов свят се е изместил именно сега.

— Съществува и такава вероятност. В записите на „Лъжеца“ е отбелязано слънчево изригване само по време на доближаването ви към системата, иначе през онази година светилото е било спокойно. — Двете глави на кукловода надвиснаха над пулта. — Странно. Магнитните характеристики…

Черният диск потъна зад ръба на черната странична стена.

— …на тази звезда са твърде особени.

— Ами върни се да огледаш по-подробно — посъветва го Луис.

— Нашата задача не предвижда събирането на случайна информация.

— Не си ли любопитен?

— Не съм.

На разстояние по-малко от десет хиляди мили страничната стена изглеждаше идеално права. Мракът и скоростта заличаваха всякакви подробности. Кукловодът бе настроил екрана на телескопа на инфрачервения спектър, но от него почти нямаше полза… или все пак имаше? По основата на стената се забелязваха триъгълни сенки — по-хладни петна с височина тридесет до четиридесет мили. Сякаш нещо от вътрешната й страна отблъскваше излъчването на светилото. После от ляво на дясно се появи по-тъмна, студена линия. Кхмий попита учтиво:

— Ние ще кацнем ли, или само ще се реем отстрани?

— Засега се реем, за да преценя положението.

— Е, ти си дошъл да търсиш съкровище. Ако желаеш, можеш да си тръгнеш и без него.

Най-задния явно се безпокоеше. Краката му стискаха пилотската пейка, по гърба му играеха мускули. А кзинтът беше невъзмутим, дори имаше самодоволен вид. Той добави:

— Несус не пилотираше сам, реши да отстъпи тази работа на кзинт. Знаеше, че в някои обстоятелства може да се поддаде на неукротим страх. Ти обаче не си позволяваш това. Автоматиката на „Иглата“ ще успее ли да осъществи кацане, докато се криеш в стазис?

— Компютърът няма да се справи, ако възникне нещо извънредно. Не съм предвидил такива обрати.

— Е, тогава ще трябва да кацнеш сам. Хайде, Най-заден, не се помайвай!

Носът на „Иглата“ се завъртя, корабът започна да се ускорява.

Минаха два часа, докато достигне скоростта на въртене на Пръстенов свят — седемстотин и седемдесет мили в секунда. Дотогава край тях прелетяха стотици хиляди мили от тъмната линия. Кукловодът доближаваше конструкцията, но толкова бавно, че Луис се зачуди дали няма да се откаже в последния момент. Самият той наблюдаваше, без да изпитва нетърпение. Бе се отскубнал от насладата на жицата по свое желание. Нищо не можеше да се сравни по значение с този факт.

Но защо ли и Кхмий беше толкова спокоен? Дали му влияеше завръщащата се младост? Човек, навършил първия си век, лесно би си въобразил, че има цяла вечност пред себе си и времето ще му стигне за всичко. Дали и един кзинт реагираше по същия начин на подмладяването? Или… все пак беше достатъчно опитен дипломат. Вероятно умееше да крие чувствата си.

Корабът уравновесяваше положението си с долните спомагателни двигатели. Тягата, създаваща притегляне почти колкото земното, му позволяваше да следва извивката на Пръстеновия свят. Иначе „Иглата“ щеше да отлети в междузвездното пространство. Луис гледаше как главите на кукловода се стрелкат и извиват, за да следят датчиците и екраните. За човека показанията бяха напълно неразбираеми.

Тъмната линия вече се виждаше като поредица раздалечени обръчи с диаметър сто мили. По време на първата експедиция бяха открили стар запис, в който корабите се разполагаха на петдесет мили от страничната стена, за да бъдат поети от пръстените и ускорени до параметрите на въртене на гигантската конструкция. Накрая кацаха лесно на издатината, където се намираше космодрумът.

Наляво и надясно черната стена изтъняваше и се свиваше до редица от точки. Вече бяха само на няколко хиляди мили от нея. Най-задния завъртя кораба и той се понесе край линейния ускорител. Стотици хиляди мили обръчи… Но пък и някогашните обитатели на този свят не бяха разполагали с генератори на изкуствена гравитация. Техните звездолети и екипажите им не биха понесли големи претоварвания при ускорението.

— Обръчите са изключени. Дори не откривам работещи сензори за засичане на доближаващи се кораби — съобщи едната глава, извита за секунди към тях, после пак побърза да се заеме с работата си.

Стигнаха и до космодрума.

Простираше се на седемдесет мили. Имаше високи кранове с изящно закръглени извивки, обли здания, ниски и широки товарни машини. Виждаха се и кораби — четири тъпоноси цилиндъра, три от тях очевидно повредени, с изтърбушени корпуси.

— Дано си се сетил за осветлението — подхвърли Кхмий.

— Още не искам да ме забележат.

— А откриваш ли изобщо признаци, че тук има някой? Нима ще се престрашиш да кацнеш без светлини?

— И на двата ти въпроса отговорът е не.

След миг от носа на „Иглата“ се проточи лъчът на прожектор. Беше толкова мощен, при нужда сигурно можеше да послужи и за оръжие.

Корабите бяха огромни. Един отворен люк приличаше на точица върху корпуса. В лъча проблясваха хиляди илюминатори, досущ като захарни зрънца върху козунак. Единият звездолет изглеждаше непокътнат. Другите бяха изкормени и разграбени в различна степен. Вътрешността им зееше открита за вакуума и очите на пришълците.

— Нищо не ни напада, не изпращат и предупреждения — отбеляза кукловодът. — Температурата на сградите и машините е същата като тази на корабите и издатината — минус 174 градуса по абсолютната скала. Това място е изоставено отдавна.

Около средата на невредимия кораб се увиваха два дебели тороида с цвят на мед. Наглед заемаха поне една трета от масата му. Луис ги посочи.

— Вероятно са генераторите на правоточния двигател. Някога изучавах историята на космическите апарати. Бусардовият правоточен двигател създава електромагнитно поле, за да привлича водорода в междузвездното пространство и да го насочва в зоната за термоядрен синтез. Така запасите от гориво са практически неизчерпаеми. Само че в такива кораби са задължителни и горивните резервоари за ракетния двигател при ниски скорости, недостатъчни за събирането на водород. Ето ги.

В два от разнебитените летателни съдове резервоарите се виждаха. А и на трите липсваха тороидите. Това озадачи Луис. Е, в Бусардовите двигатели се използваха магнитни монополи, за които поне можеше да се намерят множество полезни приложения.

Друго обаче безпокоеше Най-задния.

— Резервоари за оловото? Защо просто не го нанесат върху корпуса, за да бъде допълнителна защита, преди да го преобразуват в гориво?

Луис си замълча. В корабите не бе имало никакво олово.

— Важно е винаги да им е подръка — намеси се Кхмий.

— Може би им се е налагало да участват в сражения. При попадение оловото просто е щяло да се изпари от корпуса, а звездолетът би останал без гориво. Най-заден, хайде да кацаме и после ще потърсим отговорите в здравия кораб.

„Иглата“ още висеше над космодрума.

— Лесно ще се махнем при нужда — додаде кзинтът. — Отблъскваме се и изключваме спомагателните двигатели. Отнасяме се в пространството, включваме хипердвигателя и сме в пълна безопасност.

„Иглата“ докосна издатината. Кукловодът нареди:

— Стъпете върху прехвърлящите дискове.

Кхмий го послуша веднага. Е, не се кискаше, но ясно се чуваше как мърка, преди да изчезне. Луис го последва и се озова другаде.